Авакум 2
1 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори той, И какво да отговоря на изобличителя си.
На стражи својој стадох, и стајах на кули, и мотрах да видим шта ће ми рећи и шта бих одговорио ономе који ме кораше.
2 Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бързо.
И одговори ми Господ и рече: Пиши утвару, и да буде разговетно на плочама да се лако чита.
3 Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
Јер ће још бити утвара до одређеног времена, и говориће шта ће бити до краја и неће слагати; ако оклева, чекај је, јер ће зацело доћи, и неће одоцнити.
4 Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.
Гле, ко се поноси, његова душа није права у њему; а праведник ће од вере своје жив бити.
5 При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като Шеол, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена. (Sheol h7585)
А како вино вара, такав је човек охол, нити остаје у стану; јер раширује дух свој као гроб, и као смрт је, која се не може наситити и збира к себи све народе и скупља к себи сва племена. (Sheol h7585)
6 Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на оногова, който натрупва много нещо, което не е негово! - докога? - И който товари себе си със залози!
Неће ли га сви они узети у причу и у загонетке, и рећи: Тешко оном који умножава шта није његово! Докле ће? И који трпа на се густо блато.
7 Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се повдигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?
Неће ли наједанпут устати они који ће те гристи? И неће ли се пробудити они који ће те растрзати, и којима ћеш бити грабеж?
8 Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието, извършено от тебе на земята, На града и на всичките му жители.
Што си ти опленио многе народе, тебе ће опленити сав остатак од народа, за крв људску и за насиље учињено земљи, граду и свима који живе у њему.
9 Горко на оногова, който придобива неправедна печалба за дома си, За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!
Тешко ономе који се лакоми на гадан добитак кући својој, да постави гнездо своје на високом месту и сачува се ода зла.
10 Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.
Смислио си срамоту кући својој да затреш многе народе, и огрешио си се о своју душу.
11 Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дървята ще му отговори.
Јер ће камен из зида викати, и чвор из дрвета сведочиће.
12 Горко на оногова, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!
Тешко ономе који гради град крвљу и оснива град неправдом.
13 Ето, не е ли от Господа на Силите това, Дето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?
Гле, није ли од Господа над војскама да људи раде за огањ и народи се труде низашта?
14 Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна Както водите покриват морето.
Јер ће се земља напунити познања славе Господње као што је море пуно воде.
15 Горко на оногова, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!
Тешко ономе који поји ближњег свог, додаје мех свој да би га опојио и гледао му голотињу.
16 Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.
Наситићеш се срамоте место славе, пиј и ти, и откриј голотињу своју; доћи ће к теби чаша у десници Господњој, и бљувотина ће срамна бити на слави твојој.
17 Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието, извършено от тебе на земята, На града, и на всичките му жители.
Јер насиље учињено Ливану покриће те и пустош међу зверјем која га је плашила, за крв људску и насиље учињено земљи, граду и свима који живе у њему.
18 Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?
Шта помаже резан лик што га изреза уметник његов? Шта ливен лик и учитељ лажи, те се уметник узда у дело своје градећи неме идоле?
19 Горко на оногова, който казва На дървото: Събуди се! - На немия камък: Вдигни се! То ли ще го научи? Ето, то е обковано със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.
Тешко ономе који говори дрвету: Прени се! И немом камену: Пробуди се! Хоће ли он учити? Ето, обложен је златом и сребром, а нема духа у њему.
20 Но Господ е в светия си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.
А Господ је у светој цркви својој; ћути пред Њим сва земљо!
