< Битие 9 >
1 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
Basa naa ma, Lamatualain fee papala-babꞌanggiꞌ neu Noh no ana nara. Ana olaꞌ nae, “Ama bꞌonggi nae-nae, fo misofe raefafoꞌ a.
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички земни риби са предадени в ръцете ви.
Dei fo basa banda fui ra, mbuiꞌ ra, ma uꞌu ra ramatau hei. Hei musi tao mataꞌ neu se.
3 Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.
Hei bisa mia basa banda ra sisi na, onaꞌ hei mia huu-huuꞌ ra buna-bꞌoa na. Au fee basa ia ra neu nggi.
4 Месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, да не ядете.
Akaꞌ na, hei afiꞌ mia sisi feꞌe ma raaꞌ, huu banda hahae na sia raa na.
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.
Au uꞌudadadꞌiꞌ atahori onaꞌ mata Ngga boe. Huu naa, de afi tao misa atahori. Mete ma hambu atahori, do banda, tao risa atahori, naa, musi tao misa se boe. Hohoro-lalaneꞌ ia, mia Au nema.
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.
7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.
Hei musi bꞌonggi mimihefu, fo misofe baliꞌ raefafoꞌ ia.”
8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
Basa ma, Lamatualain olaꞌ seluꞌ nae,
9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;
“Ia naa, Au ae tao hehelu-fufuli o hei, no hei tititi-nonosi mara boe.
10 и всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
Hehelu-fufuliꞌ ia dai basa mana masodꞌaꞌ ra, mana dea rema ro hei mia ofai rala. Naeni, basa banda neꞌeboiꞌ, banda fui, ma mbuiꞌ ra.
11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
Au hehelu ngga, taꞌo ia: Au nda afiꞌ fee oe mandali monaeꞌ sa ena, fo tao nisa basa mana masodꞌaꞌ ra, ma nalutu basa raefafoꞌ ia.
12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
Au tao elus Ngga sia lalai, dadꞌi bukti fee nesenenedꞌaꞌ neu hehelu-fufuli Ngga nda mana neneneꞌetuꞌ sa. Au helu-fuli ia, neu hei, ma basa mana masodꞌa ra, ma raefafoꞌ ia.
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:
Mete ma hambu leleeꞌ sia lalai, ma elus a sou, naa, fee nesenenedꞌaꞌ neu Au hehelu-fufuli ngga ia, nae: oe mandali monaeꞌ nda afiꞌ nalutu basa mana masodꞌaꞌ ra sa ena. Au hehelu-fufuli ngga ia, nda neneneꞌetuꞌ sa. Au helu-fuli ia, neu nggi, mo basa mana masodꞌaꞌ ra.”
15 и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между мене и всяка твар, която е на земята.
18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.
Noh ana nara mana dea rema mia ofai a, nara nara Sem, Yafet, ma Ham. (Ham naa, Kanaꞌan ama na).
19 Тия трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.
Basa atahori sia raefafoꞌ tititi-nonosi nara laoꞌ mia Noh ana ka telu nara naa ra.
20 В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.
Noh ia, atahori mana ue rae. Ana mana tao naꞌahuluꞌ osi anggor.
21 като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.
Lao esa, ana ninu anggor losa mafu naeꞌ. De olu hendi bua-baꞌu na, ma sungguꞌ lengga-loli no maꞌahola na mia lalaa na rala.
22 И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
Ham nita ama na maꞌaholaꞌ ma, ana nela dea neu, nafadꞌe aꞌa na Sem no Yafet.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.
De ruꞌa se haꞌi rala lafe esa, ma ndae dodoko neu aru nara. Dei de, ara lao rasadꞌedꞌeaꞌ lalaaꞌ rala reu, de luꞌumbanu rala ama na. No taꞌo naa, ara nda rita ama na maꞌahola na sa. Basa de, ara dea reu.
24 Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият ме син, рече:
Noh mamafu na nae mopo ma, ana bubꞌuluꞌ ana muri na tatao na.
25 Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.
Boe ma ana olaꞌ nae, “He! Kanaꞌan ama na! Au sumba-ndoon nggo! Dei fo ho dadꞌi ate sia aꞌa mara!
26 Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.
Au koa-kio LAMATUALAIN, huu Sem! Te Kanaꞌan, dadꞌi Sem ate na.
27 Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.
Au hule-oꞌe fo Lamatualain naloa Yafet rae na; Ma tititi-nonosi nara rasodꞌa dame ro Sem tititi-nonosi nara. Te hela fo Kanaꞌan dadꞌi Yafet ate na.”
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
Oe mandali monaeꞌ a basa ma, Noh feꞌe nasodꞌa too natun telu lima nulu fai.
29 И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
Ana too natun sio lima nulu ma, ana mate.