Битие 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Bog se je spomnil Noeta in vsake žive stvari in vse živine, ki je bila z njim v ladji in Bog je naredil veter, da je šel prek zemlje in vode so se znižale.

2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Tudi studenci globin in okna neba so bili ustavljeni in dež z neba je bil zadržan.

3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

Vode so se nenehno vračale iznad zemlje in po koncu sto petdesetih dni so bile vode znižane.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Ladja je obstala v sedmem mesecu, na sedemnajsti dan meseca, na gorah Araráta.

5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

In vode so nenehno upadale do desetega meseca. V desetem mesecu, na prvi dan meseca, so bili vidni vrhovi gora.

6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

Ob koncu štiridesetih dni se je pripetilo, da je Noe odprl okno ladje, ki jo je naredil

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

in izpustil krokarja, ki je letal sem ter tja, dokler se vode iznad zemlje niso posušile.

8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Od sebe je izpustil tudi golobico, da vidi, če so se vode znižale iznad obličja tal,

9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

toda golobica ni našla počitka za podnožje svojega stopala in se je vrnila k njemu v ladjo, kajti vode so bile na obličju celotne zemlje. Potem je iztegnil svojo roko in jo prijel ter potegnil k sebi v ladjo.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

Okleval pa je še drugih sedem dni in golobico ponovno izpustil iz ladje.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

Golobica je zvečer priletela k njemu, in glej, v njenem kljunu je bil odtrgan oljčni list. Tako je Noe spoznal, da so bile vode iznad zemlje znižane.

12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Okleval je še drugih sedem dni in izpustil golobico, ki se ni več ponovno vrnila k njemu.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

Pripetilo se je v šeststoprvem letu, v prvem mesecu, prvi dan meseca, [da] so se vode iznad zemlje posušile. Noe je odstranil pokrivalo ladje ter pogledal in glej, obličje tal je bilo suho.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

V drugem mesecu, na sedemindvajseti dan meseca, je bila zemlja suha.

15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

Bog je spregovoril Noetu, rekoč:

16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

»Pojdi iz ladje ti in tvoja žena in tvoji sinovi in žene tvojih sinov s teboj.

17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

S seboj privedi vsako živo stvar, ki je s teboj od vsega mesa, tako od perjadi kakor od živine in od vsake plazeče stvari, ki se plazi na zemlji, da se bodo na zemlji lahko obilno plodili in bodo rodovitni in se množili na zemlji.«

18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

Noe se je izkrcal in njegovi sinovi in njegova žena in žene njegovih sinov z njim.

19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

Vsaka žival, vsaka plazeča stvar in vsaka perjad in karkoli se plazi na zemlji, po svojih vrstah, so se izkrcali iz ladje.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

Noe je zgradil oltar Gospodu in vzel od vsake čiste živali in od vsake čiste perjadi ter na oltarju daroval žgalne daritve.

21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

Gospod je zavohal prijeten vonj in Gospod je v svojem srcu rekel: »Zaradi človeka tal ne bom več ponovno preklel, kajti zamisel človekovega srca je zla od njegove mladosti niti ne bom več ponovno udaril vsake žive stvari, kakor sem storil.

22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Dokler ostaja zemlja, čas setve in žetve in mraz in vročina in poletje in zima in dan in noč ne bodo prenehali.«

A Dove is Sent Forth from the Ark