Битие 8
1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
И вспомнил Бог о Ное, и о всех зверях, и о всех скотах, и о всех птицах, и о всех гадах пресмыкающихся, бывших с ним в ковчеге; и навел Бог ветер на землю, и воды остановились.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
И закрылись источники бездны и окна небесные, и перестал дождь с неба.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
Вода же постепенно возвращалась с земли, и стала убывать вода по окончании ста пятидесяти дней.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
И остановился ковчег в седьмом месяце, в семнадцатый день месяца, на горах Араратских.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
Вода постоянно убывала до десятого месяца; в первый день десятого месяца показались верхи гор.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
По прошествии сорока дней Ной открыл сделанное им окно ковчега
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
и выпустил ворона, чтобы видеть, убыла ли вода с земли, который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли,
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к нему в ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
Голубь возвратился к нему в вечернее время, и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
Он помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
Шестьсот первого года жизни Ноевой к первому дню первого месяца иссякла вода на земле; и открыл Ной кровлю ковчега и посмотрел, и вот, обсохла поверхность земли.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
И во втором месяце, к двадцать седьмому дню месяца, земля высохла.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
И сказал Господь Бог Ною:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
выйди из ковчега ты и жена твоя, и сыновья твои, и жены сынов твоих с тобою;
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
выведи с собою всех животных, которые с тобою, от всякой плоти, из птиц, и скотов, и всех гадов, пресмыкающихся по земле: пусть разойдутся они по земле, и пусть плодятся и размножаются на земле.
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
И вышел Ной и сыновья его, и жена его, и жены сынов его с ним;
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
все звери, и весь скот, и все гады, и все птицы, все движущееся по земле, по родам своим, вышли из ковчега.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
И устроил Ной жертвенник Господу; и взял из всякого скота чистого и из всех птиц чистых и принес во всесожжение на жертвеннике.
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
И обонял Господь приятное благоухание, и сказал Господь Бог в сердце Своем: не буду больше проклинать землю за человека, потому что помышление сердца человеческого - зло от юности его; и не буду больше поражать всего живущего, как Я сделал:
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
впредь во все дни земли сеяние и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь не прекратятся.
A Dove is Sent Forth from the Ark
