Битие 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Då kom Gud i hug Noah og alle villdyri og alt bufeet som var med honom i arki, og Gud let ein vind fara yver jordi, og vatnet fall.

2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Og brunnarne i djupet og lukorne på himmelen stengdest, og regnet frå himmelen stogga.

3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

Og vatnet drog seg etter kvart attende frå jordi, og vatnet minka, då hundrad og femti dagar var lidne.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Og den syttande dagen i den sjuande månaden tok arki grunn og stana på Araratfjelli.

5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

Og vatnet minka meir og meir, alt til den tiande månaden: Den fyrste dagen i den tiande månaden synte fjelltindarne seg.

6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

Og det hende, då fyrti dagar var lidne, at Noah let upp vindauga på arki, som han hadde gjort,

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

og slepte ut ein ramn, og den flaug til og frå, til vatnet hadde torna burt av jordi.

8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

So sende han ei duva ut ifrå seg, og vilde sjå um vatnet hadde sige undan frå marki.

9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

Men duva fann ingen kvilestad for foten sin, og kom attende til honom i arki; for det stod vatn yver all jordi. Då rette han ut handi, og tok henne, og hadde henne inn til seg i arki.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

So bia han endå sju dagar, og sende so duva ut att or arki.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

Og då det leid til kvelds, kom duva heim til honom, og sjå: då hadde ho eit grønt oljetrelauv i nebben. Då skyna Noah at vatnet hadde sige undan frå jordi.

12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Men han drygde endå sju dagar til. So let han ut duva, og då kom ho ikkje att til honom meir.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

Og det bar so til, at den fyrste dagen i den fyrste månaden i det seks hundrad og fyrste året, då hadde vatnet torna burt av jordi. Og Noah tok taket av arki, og såg utyver, og sjå, marki var turr.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

Og den sju og tjugande dagen i den andre månaden var jordi heiltupp turr.

15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

Då tala Gud til Noah og sagde:

16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

«Gakk ut or arki, du og kona di og sønerne dine og konorne åt sønerne dine med deg!

17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

Og alle dei dyr som er hjå deg, alt kjøt, både fuglarne og feet og alt kreket som krelar på jordi, skal du hava med deg ut, og dei skal yrja på jordi, og alast og aukast utyver jordi.»

18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

So gjekk Noah ut, og sønerne hans og kona hans og konorne åt sønerne hans med honom.

19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

Og alle dyri og alt kreket og alle fuglarne, alt som røyver seg på jordi, gjekk ut or arki, kvart etter sitt slag.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

Og Noah bygde Herren eit altar, og tok utav alt det reine feet og utav alle dei reine fuglarne, og ofra brennoffer på altaret.

21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

Og Herren kjende den gode gimen, og Herren sagde i sitt hjarta: «Eg vil aldri meir forbanna jordi for menneskja skuld; for mannehjarta emnar berre på vondt, alt ifrå ungdomen. Og eg vil aldri meir drepa alt liv, so som eg no gjorde.

22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Heretter skal sånad og skurd, og kulde og hite, og sumar og vinter, og dag og natt aldri trjota, so lenge som jordi stend.»

A Dove is Sent Forth from the Ark