Битие 8
1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
Un Dievs pieminēja Nou un visus zvērus un visus lopus, kas līdz ar to bija šķirstā, un Dievs deva vēju virs zemes, un ūdeņi nostājās.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
Un bezdibeņa avoti un debess logi tapa aizdarīti, un lietus no debess tapa aizturēts.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
Un ūdeņi atgriezās no zemes virsas, šurp un turp tecēdami, un ūdeņi krita pēc simts un piecdesmit dienām.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
Un šķirsts nolaidās septītā mēnesī septiņpadsmitā mēneša dienā uz Ararata kalniem.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
Un ūdeņi notecēja šurp un turp līdz desmitam mēnesim; desmitā mēnesī un pirmā mēneša dienā rādījās kalnu gali.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
Un notikās pēc četrdesmit dienām, tad Noa atvēra šķirsta logu, ko viņš bija taisījis,
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
Un izlaida kraukli, un tas skraidīja šurp un turp, kamēr ūdeņi nosīka no zemes virsas.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
Pēc tam viņš izlaida balodi, lai redzētu, vai ūdeņi jau noskrējuši no zemes virsas.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
Bet balodis neatrada, kur kāja varētu dusēt, un atgriezās pie viņa šķirstā, jo ūdeņi vēl bija pa visu zemes virsu; un viņš izstiepa savu roku un to satvēra un ņēma pie sevis šķirstā.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
Un pagaidīja vēl citas septiņas dienas un izlaida atkal balodi no šķirsta ārā.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
Un balodis nāca pie viņa ap vakara laiku, un redzi, norauta eļļas koka lapa bija viņa mutē. Tad Noa noprata, ka ūdeņi bija noskrējuši no zemes virsas,
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
Un pagaidīja vēl citas septiņas dienas un izlaida balodi, un tas negriezās vairs atpakaļ pie viņa.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
Un notikās sešsimt pirmajā gadā, pirmā mēnesī, pirmā mēneša (dienā), tad ūdeņi izsīka no zemes virsas, un Noa noņēma šķirsta jumtu un skatījās, un redzi, zemes virsa bija apžuvusi.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Un otrā mēnesī, divdesmit septītā mēneša dienā, zeme bija nožuvusi.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
Tad Dievs runāja uz Nou sacīdams:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
Izej no šķirsta, tu un tava sieva un tavi dēli un tavas vedeklas līdz ar tevi,
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
Visas dzīvības, kas pie tevis, no ikkatras miesas, no putniem un no lopiem un no visiem līdējiem tārpiem virs zemes, tie lai iziet līdz ar tevi, un lai tie pulkiem rodas un augļojās virs zemes.
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
Tad Noa izgāja un līdz ar viņu viņa dēli un viņa sieva un viņa vedeklas,
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
Visi zvēri, visi tārpi un visi putni, viss, kas virs zemes kust, izgāja no šķirsta pēc savām sugām.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
Un Noa uztaisīja Tam Kungam altāri un ņēma no visiem šķīstiem lopiem un no visiem šķīstiem putniem un upurēja Tam Kungam dedzināmos upurus uz tā altāra.
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
Un Tas Kungs oda to saldo smaržu un sacīja Savā sirdī: “Es joprojām vairs nenolādēšu zemi cilvēka dēļ, jo cilvēka sirdsprāts ir ļauns no mazām dienām, un Es joprojām vairs negribu samaitāt visu, kas dzīvo, kā esmu darījis.
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Kamēr būs dienas virs zemes, nemitēsies sēšana un pļaušana, aukstums un karstums, vasara un ziema, diena un nakts.”
A Dove is Sent Forth from the Ark
