Битие 8
1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
recordatus autem Deus Noe cunctarumque animantium et omnium iumentorum quae erant cum eo in arca adduxit spiritum super terram et inminutae sunt aquae
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
et clausi sunt fontes abyssi et cataractae caeli et prohibitae sunt pluviae de caelo
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
reversaeque aquae de terra euntes et redeuntes et coeperunt minui post centum quinquaginta dies
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
requievitque arca mense septimo vicesima septima die mensis super montes Armeniae
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
at vero aquae ibant et decrescebant usque ad decimum mensem decimo enim mense prima die mensis apparuerunt cacumina montium
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
cumque transissent quadraginta dies aperiens Noe fenestram arcae quam fecerat dimisit corvum
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
qui egrediebatur et revertebatur donec siccarentur aquae super terram
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
emisit quoque columbam post eum ut videret si iam cessassent aquae super faciem terrae
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
quae cum non invenisset ubi requiesceret pes eius reversa est ad eum in arcam aquae enim erant super universam terram extenditque manum et adprehensam intulit in arcam
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
expectatis autem ultra septem diebus aliis rursum dimisit columbam ex arca
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
at illa venit ad eum ad vesperam portans ramum olivae virentibus foliis in ore suo intellexit ergo Noe quod cessassent aquae super terram
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
expectavitque nihilominus septem alios dies et emisit columbam quae non est reversa ultra ad eum
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
igitur sescentesimo primo anno primo mense prima die mensis inminutae sunt aquae super terram et aperiens Noe tectum arcae aspexit viditque quod exsiccata esset superficies terrae
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
mense secundo septima et vicesima die mensis arefacta est terra
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
locutus est autem Deus ad Noe dicens
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
egredere de arca tu et uxor tua filii tui et uxores filiorum tuorum tecum
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
cuncta animantia quae sunt apud te ex omni carne tam in volatilibus quam in bestiis et in universis reptilibus quae reptant super terram educ tecum et ingredimini super terram crescite et multiplicamini super eam
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
egressus est ergo Noe et filii eius uxor illius et uxores filiorum eius cum eo
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
sed et omnia animantia iumenta et reptilia quae repunt super terram secundum genus suum arcam egressa sunt
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
aedificavit autem Noe altare Domino et tollens de cunctis pecoribus et volucribus mundis obtulit holocausta super altare
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
odoratusque est Dominus odorem suavitatis et ait ad eum nequaquam ultra maledicam terrae propter homines sensus enim et cogitatio humani cordis in malum prona sunt ab adulescentia sua non igitur ultra percutiam omnem animantem sicut feci
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
cunctis diebus terrae sementis et messis frigus et aestus aestas et hiemps nox et dies non requiescent
A Dove is Sent Forth from the Ark
