Битие 8
1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
Recordatus autem Deus Noe, cunctorumque animantium, et omnium iumentorum, quae erant cum eo in arca, adduxit spiritum super terram, et imminutae sunt aquae.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
Et clausi sunt fontes abyssi, et cataractae caeli: et prohibitae sunt pluviae de caelo.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
Reversaeque sunt aquae de terra euntes et redeuntes: et coeperunt minui post centum quinquaginta dies.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
Requievitque arca mense septimo, vigesimo septimo die mensis super montes Armeniae.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
At vero aquae ibant et decrescebant usque ad decimum mensem: decimo enim mense, primo die mensis, apparuerunt cacumina montium.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
Cumque transissent quadraginta dies, aperiens Noe fenestram arcae, quam fecerat, dimisit corvum:
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
qui egrediebatur, et non revertebatur, donec siccarentur aquae super terram.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
Emisit quoque columbam post eum, ut videret si iam cessassent aquae super faciem terrae.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
Quae cum non invenisset ubi requiesceret pes eius, reversa est ad eum in arcam: aquae enim erant super universam terram: extenditque manum suam, et apprehensam intulit in arcam.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
Expectatis autem ultra septem diebus aliis, rursum dimisit columbam ex arca.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
At illa venit ad eum ad vesperam, portans ramum olivae virentibus foliis in ore suo. intellexit ergo Noe quod cessassent aquae super terram.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
Expectavitque nihilominus septem alios dies: et emisit columbam, quae non est reversa ultra ad eum.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
Igitur sexcentesimo primo anno, primo mense, prima die mensis imminutae sunt aquae super terram: et aperiens Noe tectum arcae, aspexit, viditque quod exiccata esset superficies terrae.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Mense secundo, septimo et vigesimo die mensis arefacta est terra.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
Locutus est autem Deus ad Noe, dicens:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
Egredere de arca, tu et uxor tua, filii tui et uxores filiorum tuorum tecum.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
Cuncta animantia, quae sunt apud te, ex omni carne, tam in volatilibus quam in bestiis et universis reptilibus, quae reptant super terram, educ tecum, et ingredimini super terram: crescite et multiplicamini super eam.
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
Egressus est ergo Noe, et filii eius: uxor illius, et uxores filiorum eius cum eo.
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
Sed et omnia animantia, iumenta, et reptilia quae reptant super terram secundum genus suum, egressa sunt de arca.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
Aedificavit autem Noe altare Domino: et tollens de cunctis pecoribus et volucribus mundis, obtulit holocausta super altare.
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
Odoratusque est Dominus odorem suavitatis, et ait: Nequaquam ultra maledicam terrae propter homines: sensus enim et cogitatio humani cordis in malum prona sunt ab adolescentia sua: non igitur ultra percutiam omnem animam viventem sicut feci.
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Cunctis diebus terrae, sementis et messis, frigus et aestus, aestas et hiems, nox et dies non requiescent.
A Dove is Sent Forth from the Ark
