Битие 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Hagi timo'a mopa refite'negeno Anumzamo'a Noanku'ene mika zagagafama ventefi mani'nagu agesa nentahino, zaho atufegeno zaho erino tina retufegeno taneno urami'ne.

2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Anumzamo'a mopafinti'ma hanati'nea tina renkani nereno, monafinti ru'nea kora eri refitegeno ruse'ne.

3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

Hagi 150'a knamofo agu'afi timo'a akoheno taneno urami'ne.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Hagi 7ni ikamofona, 17ni zupa ana ventemo'a eramino Ararati agonare eme runtrako hu'ne.

5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

Timo'a akoheno taneno uneramigeno 10ni ikamofo ese knazupa, mago'a agonamo'za osi'a hanaku hazage'za ke'naze.

6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

Hagi henka 40'a zagegna maniteno Noa'a zaho'ma erikana eri anagino,

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

kotikoti nama huntege vuteno, vano vano nehigeno, timo'a taneno uramigeno mopa efore hu'ne.

8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Hagi mopamo'ma ho'mu hu'nesigu, Noa'a mago maho nama huntegeno,

9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

hareno vano hiana manisnia zana omaneno tinke me'negeno ete e'ne. Egeno Noa'a aza antegame teno ventefi avre vazi'ne.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

Avrentegeno 7ni'agna manitegeno, Noa'a ete maho nama huntegeno hareno vu'ne. Hagi ana maho namamo'a kasefa olivi zafa asina atasino agipi haninkofino ana kinagage ehanati'ne. Ana higeno Noa keteno, hago timo'a taneno uramie huno agesa antahi'ne.

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Mago'ene 7ni'agna maniteno, ana mahona huntegeno hareno vuteno ete ome'ne.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

Noa'a 601ni'a kafuma nehigeno, pusa ikamofona ese knazupa, mika ama mopafina timo'a ho'mu higeno, Noa'a ana ventemofona amumpafinti anasgeno keana, mopamo'a ho'mu huvagare'negeno ke'ne.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

Anante 2 ikamofona 27ni knazupa mopamo'a ho'mu huvarenegeno Noa'a ke'ne.

15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

Anumzamo'a amanage huno Noana asmi'ne,

16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

kagrane nagaka'anena ventefintira atreta fegi'a atiramiho. Ventefima mani'naza zagagafane, namaramine, mika mopafi vano nehaza zagaraminena, zamavare atrege'za mopafi vu'za eza nehu'za kase hakare hu'za maniho.

17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

Anage hige'za Noaki, nenaroki, mofavre naga'ane, anoferahe'zane atirami'naze.

19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

Hagi ana zagagafane, ne'onse zagaramine, nama zagane, mika vanoma nehaza zagaramina, zamagrare zamagrare erizogi'za ventefintira atirmi'naze.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

Anantera, Noa'a Ra Anumzamofonte Kresramana vu ita trohuteno, mago'a avusese zagagafafinti'ene avusese namafinti'enena aheno mika Kresramana vu'ne.

21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

Hagi Ra Anumzamo'a Kresramana vu'nea mana'a nentahino muse nehuno amanage hu'ne, vahe'mo'za kumi'ma hanaza zankura mago'anena ama mopa eri havizana osugahue. Hakare vahe'mo'za mofavrema mani'nazareti'ma eno ama knare'ma eana, havi antahi'zampinke mani'naze. Hakare zagaramima zamasimu nentaza zagaramina menima huaza hu'na zamahe refiotegahue.

22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Ama ana mopa me'nenkeno maka'zana me'nena hoza negri'za, kafigahaze. Zasi'ma hu kna ne'enkeno, amuhoma hu kna egahie. Ko' aru knane zagegnanena nemenkeno, zagene hanine nehanigeno ana maka'zana vaga oregahie.

A Dove is Sent Forth from the Ark