Битие 8

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Da ihukom Gud Noa og alle de vilde Dyr og Kvæget, som var hos ham i Arken; og Gud lod en Storm fare hen over Jorden, saa at Vandet begyndte at falde;

2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

Verdensdybets Kilder og Himmelens Sluser lukkedes, Regnen fra Himmelen standsede,

3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

og Vandet veg lidt efter lidt bort fra Jorden, og Vandet tog af efter de 150 Dages Forløb.

4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

Paa den syttende Dag i den syvende Maaned sad Arken fast paa Ararats Bjerge,

5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

og Vandet vedblev at synke indtil den tiende Maaned, og paa den første Dag i denne Maaned dukkede Bjergenes Toppe frem.

6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

Da der var gaaet fyrretyve Dage: aabnede Noa den Luge, han havde lavet paa Arken,

7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.

og sendte en Ravn ud; den fløj frem og tilbage, indtil Vandet var tørret bort fra Jorden.

8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

Da sendte han en Due ud for at se, om Vandet var sunket fra Jordens Overflade;

9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

men Duen fandt intet Sted at sætte sin Fod og vendte tilbage til ham i Arken, fordi der endnu var Vand over hele Jorden; og han rakte Haanden ud og tog den ind i Arken til sig.

10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

Derpaa biede han yderligere syv Dage og sendte saa atter Duen ud fra Arken;

11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

ved Aftenstid kom Duen tilbage til ham, og se, den havde et friskt Olieblad i Næbbet. Da skønnede Noa, at Vandet var svundet bort fra Jorden.

12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

Derpaa biede han syv Dage til, og da han saa sendte Duen ud, kom den ikke mere tilbage til ham.

13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

I Noas 601ste Leveaar paa den første Dag i den første Maaned var Vandet tørret bort fra Jorden. Da tog Noa Dækket af Arken, og da han saa sig om, se, da var Jordens Overflade tør.

14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

Paa den syv og tyvende Dag i den anden Maaned var Jorden tør.

15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

Da sagde Gud til Noa:

16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

»Gaa ud af Arken med din Hustru, dine Sønner og dine Sønnekoner

17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

og for alle Dyr, der er hos dig, alt Kød, Fugle, Kvæg og alt Kryb, der kryber paa Jorden, ud med dig, at de kan vrimle paa Jorden og blive frugtbare og mangfoldige paa Jorden!«

18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

Da gik Noa ud med sine Sønner, sin Hustru og sine Sønnekoner;

19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.

og alle de vildtlevende Dyr, alt Kvæget, alle Fuglene og alt Krybet, der kryber paa Jorden, efter deres Slægter, gik ud af Arken.

20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;

Derpaa byggede Noa HERREN et Alter og tog nogle af alle de rene Dyr og Fugle og ofrede Brændofre paa Alteret.

21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.

Og da HERREN indaandede den liflige Duft, sagde han til sig selv: »Jeg vil aldrig mere forbande Jorden for Menneskenes Skyld, thi Menneskehjertets Higen er ond fra Ungdommen af, og jeg vil aldrig mere tilintetgøre alt, hvad der lever, saaledes som jeg nu har gjort!

22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Herefter skal, saa længe Jorden staar, Sæd og Høst, Kulde og Hede, Sommer og Vinter, Dag og Nat ikke ophøre!«

A Dove is Sent Forth from the Ark