Битие 50
1 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.
Yosef tow ne ho hwee nʼagya so suu no, na ofew nʼano.
2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,
Ɛno akyi no, Yosef maa ne duruyɛfo bɛhyɛɛ nʼagya Israel akyenkyennuru, sɛnea ɛbɛyɛ a, ɔrensɛe. Enti oduruyɛfo no hyɛɛ no akyenkyennuru.
3 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.
Wɔde adaduanan na ɛhyɛɛ Israel akyenkyennuru no, efisɛ saa nna dodow no na ɛsɛ sɛ wɔde hyɛ no aduru no. Misraimfo suu no nnafua aduɔson.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:
Wosuu no wiee no, Yosef kasa kyerɛɛ Farao fifo se, “Sɛ manya mo anim anuonyam a, monka nkyerɛ Farao mma me se,
5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.
‘Mʼagya ma mekaa ntam,’ na ɔkae se: Hwɛ, aka kakra na mawu. Enti sɛ miwu a, ɔboda a mʼankasa mitwaa wɔ Kanaan asase so no mu na munkosie me. ‘Enti momma me kwan mma minkosie mʼagya, na mɛsan aba.’”
6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
Farao penee akwansrɛ no so, kae se, “Kɔ na kosie wʼagya, sɛnea ɔmaa wo kaa no ntam no.”
7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,
Enti Yosef kɔ kosiee nʼagya. Farao asomfo nyinaa ne ne mpanyimfo ne nʼatenankongua ne Misraim nnipa titiriw nyinaa kogyaa Yosef ayi
8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
kaa Yosef fifo nyinaa a ne nuabarimanom ne nʼagya fifo no ho. Wɔn mma ne wɔn nguan ne wɔn anantwi nko ara na wogyaw wɔn wɔ Gosen asase so hɔ.
9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.
Nteaseɛnam ne apɔnkɔsotefo nso kaa wɔn ho kɔɔ ayi no bi. Nnipadɔm pa ara na wɔkɔe.
10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.
Woduu Atad a ne nkyerɛase ne baabi a wɔpo atoko, a ɛbɛn Asubɔnten Yordan no, wɔde nnanson twaa agyaadwo, yɛɛ Yosef agya Israel ayi kɛse wɔ hɔ.
11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим.
Bere a Kanaanfo a na wɔte asase no so huu sɛnea wosi yɛɛ ayi no wɔ Atad no, wɔkae se, “Eyi yɛ ayi kɛse bi a Misraimfo ayɛ.” Ɛno nti, Kanaanfo a wɔte asase no so no too hɔ din Abel-Misraim, a ne nkyerɛase ne Misraimfo reyɛ ayi kɛse.
12 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;
Enti Yakob mmabarima no yɛɛ sɛnea wɔn agya kyerɛɛ wɔn sɛ wɔnyɛ no pɛpɛɛpɛ.
13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.
Wɔsoaa no, de no kɔɔ Kanaan asase so, kosiee no wɔ ɔboda a ɛwɔ Makpela a ɛbɛn Mamrɛ afuw a na Abraham atɔ afi Hetini Efron nkyɛn de ayɛ amusiei no mu.
14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
Yosef siee nʼagya wiee no, ɔne ne nuanom ne wɔn a wokogyaa no ayi no nyinaa san baa Misraim.
15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.
Yosef agya wu akyi no, ne nuanom no de ehu ka kyerɛɛ wɔn ho wɔn ho se, “Sɛ ɛba sɛ Yosef da so wɔ yɛn ho menasepɔw, na otua yɛn bɔne ahorow a yɛayɛ no nyinaa so ka a, na yɛreyɛ no dɛn?”
16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:
Enti wotuu nnipa kɔɔ Yosef hɔ kɔka kyerɛɛ no se, “Wʼagya kaa saa asɛm yi ansa na ɔrewu.
17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.
‘Asɛm yi na ɛsɛ sɛ moka kyerɛ Yosef: Mesrɛ wo, fa bɔne ahorow a wo nuanom ayɛ wo no nyinaa kyɛ wɔn.’ Enti afei mesrɛ wo, fa Onyankopɔn a wʼagya som no no nkoa bɔne kyɛ wɔn.” Bere a Yosef tee asɛm a ne nuanom no kae no, osui.
18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.
Yosef nuabarimanom no bɛtotow wɔn ho guguu nʼanim, kae se, “Yɛyɛ wo nkoa.”
19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?
Nanso Yosef ka kyerɛɛ wɔn se, “Munnsuro me! Meyɛ Onyankopɔn a metumi abu mo atɛn, atwe mo aso ana?
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.
Ɛwɔ mu sɛ moyɛɛ mo adwene sɛ mobɛyɛ me bɔne de, nanso na Onyankopɔn adwene ne sɛ, ɛbɛdan ade pa, sɛnea ɛbɛyɛ a obetumi agye nnipa dodow nkwa, sɛnea ɔreyɛ no nnɛ yi.
21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.
Enti munnsuro! Mʼankasa mede biribiara a ehia mo ne mo mma nyinaa bɛma mo.” Yosef nam saa kasakyerɛ yi so hyɛɛ wɔn bɔ sɛ, ɔrenyɛ wɔn bɔne biara.
22 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;
Yosef ankasa ne ne nuanom ne nʼagya abusuafo nyinaa tenaa Misraim asase so. Odii mfe ɔha ne du ansa na ɔrewu.
23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.
Yosef huu Efraim mma nena ne Manase ba Makir mma nso. Wɔwoo wɔn guu ne srɛ so.
24 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.
Na, Yosef ka kyerɛɛ ne nuabarimanom no se, “Ɛrenkyɛ biara na mawu. Nanso Onyankopɔn bɛboa mo, ayi mo afi saa asase yi so, de mo akɔ bɔhyɛ asase a ɔkaa ho ntam sɛ ɔde bɛma Abraham, Isak ne Yakob no so.”
25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.
Yosef maa Israel mmabarima no kaa ntam, na Yosef kae se, “Nokware, Onyankopɔn bedi aboa mo. Sɛ miwu nso a, monsoa me nnompe mfi ha nkɔ Kanaan asase so.”
26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.
Yosef dii mfe ɔha ne du, na owui. Wɔhyɛɛ no akyenkyennuru de no too funnaka mu wɔ Misraim.
