Битие 50

1 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

Then Joseph hugged his father's face, and wept over him, and kissed him.

2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

Joseph commanded his servants the physicians to embalm his father. So the physicians embalmed Israel.

3 като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

Forty days were required for it, for that is how many the days it takes for embalming. The Egyptians mourned for him for seventy days.

4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

When the days for mourning for him had passed, Joseph spoke to the house of Pharaoh, saying, "If now I have found favor in your sight, please speak in the ears of Pharaoh, saying,

5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

'My father made me take an oath, saying, "Look, I am dying. Bury me in the tomb that I dug for myself in the land of Canaan." Now therefore, please let me go up and bury my father, and I will return again.'"

6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

And Pharaoh said, "Go up, and bury your father, in keeping with your oath."

7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

So Joseph went up to bury his father, and all the officials of Pharaoh went up with him, the elders of his household, and all the elders of the land of Egypt,

8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

all the household of Joseph, his brothers, and his father's household. Only their little ones, and their flocks, and their herds, they left in the land of Goshen.

9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

And there went up with him both chariots and horsemen. It was a very large company.

10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

Then they came to the threshing floor of Atad which is across the Jordan, and they mourned there with a great and very bitter lamentation. And he observed seven days of mourning for his father.

11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим.

When the inhabitants of the land, the Canaanites, saw the mourning at the threshing floor of Atad, they said, "This is a deep mourning by the Egyptians." Therefore, its name was called Abel Mizraim, which is across the Jordan.

12 Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

So his sons did to him just as he commanded them,

13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

for his sons carried him into the land of Canaan and buried him in the cave of the field of Machpelah near Mamre, which Abraham bought along with the field as a burial site from Ephron the Hethite.

14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Then after he had buried his father, Joseph returned to Egypt, he and his brothers and all that went up with him to bury his father.

15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

When Joseph's brothers saw that their father was dead, they said, "It may be that Joseph will hate us, and will pay us back in full for all of the evil that we did to him."

16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

So they sent a message to Joseph, saying, "Your father gave this command before he died, saying,

17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

Thus you are to tell Joseph, "Now please forgive the transgression of your brothers and their sin, because they did evil to you."' And now, please forgive the transgression of the servants of the God of your father." And Joseph wept when they spoke to him.

18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

Then his brothers also went and fell down in front of him, and they said, "Look, we are your slaves."

19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

But Joseph said to them, "Do not be afraid, for am I in the place of God?

20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

As for you, you meant evil against me, but God turned it into good in order to bring about this present result, to save the lives of many people.

21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

So therefore, do not be afraid. I will provide for you and your little ones." And he consoled them and spoke kindly to them.

22 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

So Joseph lived in Egypt, he, and his father's household. And Joseph lived one hundred ten years.

23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

Joseph saw Ephraim's descendants to the third generation. The children also of Makir, the son of Manasseh, were counted as Joseph's own.

24 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

And Joseph said to his brothers, "I am about to die, but God will surely take care of you and bring you up out of this land to the land which he promised to Abraham, to Isaac, and to Jacob."

25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

Then Joseph made the sons of Israel take an oath, saying, "God will surely take care of you. Then you must carry up my bones from here."

26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

So Joseph died, being one hundred ten years old, and they embalmed him and placed him in a coffin in Egypt.