Битие 48
1 След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. и той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него.
After these deades tydiges were brought vnto Ioseph: that his father was seke. And he toke with him his ij. sones Manasses and Ephraim.
2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
Then was it sayde vnto Iacob: beholde thy sonne Ioseph commeth vnto the. And Israel toke his strength vnto him and satt vp on the bedd
3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:
and sayde vnto Ioseph: God all mightie appeared vnto me at lus in the lande of Canaan ad blessed me
4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от теб: и ще дам тая земя на потомството ти след теб за всегдашно притежание.
and sayde vnto me: beholde I will make the growe and will multiplye the and will make a great nombre of people of the and will geue this lande vnto the and vnto thy seed after ye vnto an euerlastinge possession.
5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.
Now therfore thy. ij. sones Manasses ad Ephraim which were borne vnto the before I came to the in to Egipte shalbe myne: euen as Ruben and Simeo shall they be vnto me.
6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.
And the childern which thou getest after them shalbe thyne awne: but shalbe called with the names of their brethern in their enheritaunces.
7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя на Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).
And after I came from Mesopotamia Rahel dyed apon my hande in the lande of Canaa by the waye: when I had but a feldes brede to goo vnto Ephrat. And I buried her there in ye waye to Ephrat which is now called Bethlehem.
8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?
And Israel behelde Iosephes sonnes and sayde: what are these?
9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.
And Ioseph sayde vnto his father: they are my sonnes which God hath geuen me here. And he sayde: brynge them to me and let me blesse them.
10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Иосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.
And the eyes of Israell were dymme for age so that he coude not see. And he broughte them to him ad he kyssed the and embraced them.
11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
And Israel sayde vnto Ioseph: I had not thoughte to haue sene thy face and yet loo God hath shewed it me and also thy seed.
12 И Иосиф, като ги махна от между колената си, поклони се с лицето до земята.
And Ioseph toke them awaye from his lappe and they fell on the grounde before him.
13 После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.
Than toke Ioseph them both: Ephraim in his ryghte hande towarde Israels left hande ad Manasses in his left hande towarde Israels ryghte hande and brought them vnto him.
14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).
And Israel stretched out his righte hande and layde it apon Ephraims head which was the yonger and his lyft hade apon Manasses heed crossinge his handes for manasses was the elder.
15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходеха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;
And he blessed Ioseph saynge: God before whome my fathers Abraham and Isaac dyd walke and the God which hath fedd me all my life longe vnto this daye
16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.
And the angell which hath delyuered me fro all euyll blesse these laddes: yt they maye be called after my name and after my father Abraham and Isaac and that they maye growe ad multiplie apo the erth.
17 Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.
When Ioseph sawe that his father layd his ryghte hande apon the heade of Ephraim it displeased him. And he lifte vpp his fathers hade to haue removed it from Ephraims head vnto Manasses head
18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.
and sayde vnto his father: Not so my father for this is the eldest. Put thy right hande apon his head.
19 Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.
And his father wold not but sayde: I knowe it well my sonne I knowe it well. He shalbe also a people ad shalbe great. But of a troth his yonger brother shalbe greatter than he and his seed shall be full of people.
20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия!- като постави Ефрема пред Манасия.
And he blessed them sainge. At the ensample of these the Israelites shall blesse and saye: God make the as Ephraim and as Manasses. Thus sett he Ephraim before Manasses.
21 След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.
And Israel sayde vnto Ioseph: beholde I dye. And god shalbe with you and bringe you agayne vnto the land of youre fathers.
22 Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.
Moreouer I geue vnto the a porcyon of lande aboue thy brethern which I gatt out of the handes of the Amorites with my swerde and wyth my bowe.
