Битие 47
1 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.
Te phoeiah Joseph cet tih Pharaoh taengah, “A pa neh ka manuca rhoek khaw, a boiva khaw, a saelhung khaw, amah taengkah aka om boeih te Kanaan kho lamkah halo uh tih Goshen kho ah om uh ke,” a ti nah tih a puen pah.
2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.
Te phoeiah a manuca khui kah hlang panga a khuen tih Pharaoh hmai ah a khueh.
3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.
Te vaengah Pharaoh loh Joseph kah a manuca rhoek te, “Nangmih kah bibi te balae,” a ti nah hatah amih loh Pharaoh la, “Na sal rhoek he kamamih khaw, a pa rhoek long khaw boiva ni ka dawn uh,” a ti nauh.
4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.
Te phoeiah Pharaoh la, “Kanaan kho ah khokha tlung tih na sal rhoek kah boiva ham a luemnah a om pawt dongah hekah khohmuen ah bakuep ham ka lo uh. Te dongah na sal rhoek he Goshen kho ah kho n'sak sak uh mai,” a ti nauh.
5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
Te dongah Pharaoh loh Joseph la, “Na pa neh na manuca rhoek nang taengah aka lo rhoek te,
6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.
'Na hmai kah Egypt kho khuikah khohmuen then Goshen kho ah na pa neh na manuca rhoek te khosak sak. Te phoeiah amih khuikah tatthai hlang rhoek te na ming atah amih te kai kah boiva mangpa la khueh,” a ti nah tih a uen.
7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.
Te phoeiah Joseph loh a napa Jakob te a khuen tih Pharaoh hmai ah a pai sak hatah Jakob loh Pharaoh te yoethen a paek.
8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото на годините на живота ти?
Te vaengah Pharaoh loh Jakob la, “Nang kah hingnah a kum khohnin loh meyet a lo van coeng,” a ti nah.
9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.
Te dongah Jakob loh Pharaoh la, “Ka lampahnah kum khohnin he kum pasoi neh thumkip vel a pha coeng. Tedae ka hingnah kum khohnin he yoethae yoehu la om tih a pa rhoek a lampahnah tue vaengkah a hingnah kum khohnin te a pha moenih,” a ti nah.
10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.
Te phoeiah Jakob loh Pharaoh te yoethen a paek tih Pharaoh taeng lamkah pahoi nong.
11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.
Te phoeiah Pharaoh kah a uen vanbangla Joseph loh a napa neh a manuca rhoek te Egypt kho ah khohut pakhat a paek tih khohmuen then Raameses kho ah kho a sak sak.
12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им.
Te dongah Joseph loh a napa neh a manuca rhoek khaw, a napa imkhui boeih neh camoe ka dongkah caak ham khaw a cangbam pah.
13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.
Tedae khokha bahoeng tlung tih Egypt kho neh Kanaan kho te khokha loh a khah dongah kho takuem ah caak om pawh.
14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.
Te vaengah Joseph loh Egypt khohmuen neh Kanaan kho ah cangtham a lai ham rhoek kah tangka a hmuh te boeih a coi. Te phoeiah Joseph loh tangka te Pharaoh im la a khuen.
15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?
Tedae Egypt kho neh Kanaan kho kah tangka te a khawk uh vaengah Egypt rhoek loh Joseph te boeih a paan uh tih, “Kaimih he caak m'pae laeh. Tangka ka khawk uh cakhaw ba ham lae nang hmaiah ka duek uh eh?,” a ti uh.
16 А Иосиф рече: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.
Tedae Joseph loh, “Tangka a boeih oeh atah na boiva te m'pae uh lamtah nangmih kah boiva te kan khueh mako,” a ti nah.
17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.
Te dongah amamih kah boiva te Joseph taengla a khuen uh tih Joseph loh marhang khaw, boiva tuping khaw, saelhung boiva khaw, laak ham khaw caak a paek pah tih tekah kum ah ngawn tah amih kah boiva boeih te khaw caak neh a khool.
18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
Tedae tekah kum thok tih a kum bae atah Egypt rhoek loh Joseph taengla halo uh tih, “Ka boeipa taengah ka phah uh moenih. Tangka khaw boeih coeng tih boiva neh rhamsa loh ka boeipa taeng a pha coeng dongah kaimih pum neh ka khohmuen pawt atah ka boeipa hmai ah a paih om voelpawh.
19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.
ba ham lae nang mikhmuh ah ka duek uh eh. Kaimih he khaw, ka khohmuen he khaw n'lai uh. Kaimih khaw ka khohmuen khaw caak neh ka thung coeng atah kamamih neh ka khohmuen loh Pharaoh sal la ka om uh bitni. Tedae cangti nan paek tih ka hing uh daengah man ka duek uh pawt sui tih tolrhum loh a pong pawt sue,” a ti uh.
20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.
Tedae khokha te amih taengah a tlung pah vaengah Egypt rhoek loh a khohmuen rhip a yoih uh tih Egypt kho pum te Pharaoh ham Joseph loh a lai pah coeng dongah Pharaoh kah khohmuen la poeh.
21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на Египетските предели.
Te dongah Egypt khorhi a bawt neh a khat ben lamkah pilnam te amah loh khopuei khuila a puen.
22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.
Tedae khosoih rhoek kah khohmuen ngawn tah Pharaoh loh khosoih rhoek ham a paek khotlueh la a om dongah lai van pawh. Te vaengah khosoih rhoek loh Pharaoh kah a paek khotlueh te a caak uh tih a khohmuen te yoi uh pawh.
23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.
Te phoeiah Joseph loh a pilnam la, “Tihnin ah namamih khaw, na khohmuen khaw Pharaoh ham ka lai coeng he. Tedae cangti he namamih ham lo uh lamtah khohmuen te tawn uh ngawn.
24 Затова във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.
A vuei a thaih a om vaengah panga te Pharaoh taengah pae uh lamtah pali te namamih ham neh lohma kah cangti la, namah cako a caak ham neh na ca rhoek loh a caak ham khaw om saeh,” a ti nah.
25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.
Te vaengah, “Ka boeipa kah mikhmuh ah mikdaithen la m'hmuh uh tih mamih n'hlun atah Pharaoh taengah sal la ka om uh bitni,” a ti uh.
26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.
Te dongah Joseph loh a khueh oltlueh vanbangla tahae khohnin duela Egypt kho ah hlopnga te Pharaoh hut la om. Khosoih rhoek kah khohmuen bueng te amamih loh a hutnah tih Pharaoh hut la om pawh.
27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
Te vaengah Israel loh Egypt kho kah Goshen khohmuen ah kho a sak tih a kawt la a kawt dongah pungtai uh tih muep ping uh.
28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
Jakob khaw Egypt kho ah kum hlai rhih hing tih Jakob kah a hingnah kum khohnin long khaw kum pasoi likip neh kum rhih lo coeng.
29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,
Te vaengah Isreal kah a duek ham khohnin loh a yoei coeng dongah a capa Joseph te a khue tih, “Nang mikhmuh ah mikdaithen ni ka dang atah ka phai hmuiah na kut tloeng laeh. Sitlohnah neh uepomnah khaw Kai ham na saii atah kai he Egypt kho n'up boel mai.
30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
Te phoeiah a pa rhoek taengah ka yalh atah kai he Egypt lamkah nan khuen vetih amih kah phuel ah nan up ni,” a ti nah hatah, “Na ol bangla kamah loh ka saii bitni,” a ti nah.
31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
Te vaengah, “Kamah taengah toemngam dae,” a ti nah hatah a toemngam tih Israel te baiphaih dongkah a lu taengah bakop.
