Битие 45
1 Тогава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
And Joseph could not restrain himself before all who were stationed near him, so he cried out—Have forth every man from me! And there stood no man with him, when Joseph made himself known unto his brethren,
2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.
Then gave he forth his voice in weeping, —and the Egyptians heard, and the house of Pharaoh heard.
3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
Then said Joseph unto his brethren: I, am Joseph, is my father yet alive? But his brethren could not answer him, for they were terrified because of him.
4 Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.
Then said Joseph unto his brethren—Draw near I pray you, unto me. And they drew near. And he said—I, am Joseph your brother, whom ye sold into Egypt.
5 Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.
But, now, do not grieve, neither let it be vexing in your eyes, that ye sold me hither, —for, to save life, did God send me before you.
6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.
For these two years, hath the famine been in the midst of the land, —and, yet five years, are there, in which there shall be neither ploughing, nor harvest.
7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
So then God sent me before you, to plant for you a remainder in the earth, —and to save you alive, by a great deliverance,
8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
Now, therefore it was not ye, who sent me hither, but, God, himself, —who also appointed me to be a father to Pharaoh, and a lord to all his house, and a ruler over all the land of Egypt.
9 Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
Haste ye and go up unto my father, then shall ye say unto him—Thus saith thy son Joseph, God hath appointed me lord to all Egypt, —come down unto me do not delay;
10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.
so shalt thou dwell in the land of Goshen, and shalt be near unto me, thou, and thy sons, and thy sons’ sons, —and thy flocks and thy herds and all that is thine;
11 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.
so will I sustain thee, there, for there are yet five years of famine, —lest thou come to poverty—thou and thy house and all who are thine.
12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.
Now lo! your own eyes do see, and the eyes of my brother Benjamin, —that it is my own mouth, that doth speak unto you.
13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
As soon as ye have told my father all my honour in Egypt, and all that ye have seen, so soon shall ye hasten and bring down my father hither.
14 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.
Then fell he upon the neck of Benjamin his brother, and wept, —and Benjamin wept on his neck.
15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
Then kissed he all his brethren, and wept upon them, —and, thereafter, his brethren spake with him.
16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
Now, the report, was heard by the house of Pharaoh, saying, The brethren of Joseph have come in, And it was good in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of all his servants.
17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
So then Pharaoh said unto Joseph—Say unto thy brethren This, do, —lade your asses, and go enter into the land of Canaan;
18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
and fetch your father and your households and come in unto me, —that I may give you the best of the land of Egypt, and eat ye the fat of the land.
19 А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
Thou, therefore command them, This, do ye, —Take you out of the land of Egypt, waggons for your little ones and for your wives, so shall ye bring your father and come in.
20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
Your eye, moreover, let it not look with pity upon your goods, —for, the best of all the land of Egypt, is, yours.
21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
And the sons of Israel did so, and Joseph gave them waggons, at the bidding of Pharaoh, —and gave them provisions for the way:
22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
to all of them, gave he to each man changes of raiment, —but, to Benjamin, he gave three hundred pieces of silver, and five changes of raiment.
23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
Moreover, to his father, sent he as followeth—ten he-asses, laden from the best of Egypt, —and ten she-asses laden with corn and bread and nourishing food for his father for the way.
24 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
Thus sent he forth his brethren and they departed, —and he said unto them, Do not fall out by the way.
25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
And they went up out of Egypt, —and came into the land of Canaan, unto Jacob their father.
26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
And they told him saying—Joseph: is, yet alive, yea, indeed, he, is ruler in all the land of Egypt. And his heart became faint, for he believed them not.
27 Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
So they spake unto him all the words of Joseph which he had spoken unto them h then saw he the waggons, which Joseph had sent to carry him, —and the spirit of Jacob their father revived.
28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.
And Israel said, Enough! Joseph my son is, yet alive, I must go and see him before I die!
