Битие 44
1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
Ara raa basa ma, Yusuf naꞌauꞌutuꞌ malangga mana tao ues na nae, “We! Muu ombo are neu atahori ia ra karon nara losa sofe se. Ma tao baliꞌ doi nara nisiꞌ esa-esaꞌ karon na rala.
2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
Boe ma haꞌi mala au mok lilo fula ngga, fo tao nisiꞌ ana muriꞌ a karon na.” De ana neu tao tungga Yusuf parenda na.
3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
Mbila fefetu ana na, Yusuf mboꞌi se lao baliꞌ rendi nanaat no keledei nara.
4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
Ara nda feꞌe raꞌadooꞌ kamboꞌ sa ma, Yusuf nafadꞌe malangga mana tao ues na nae, “Muu tungga atahori naa ra lai-lai. Mete ma hambu se, naa, mufadꞌe maꞌo ia: ‘Taꞌo bee de rala mara deꞌulakaꞌ mbali toulasiꞌ a? Losa hei balas malole na mo deꞌulakaꞌ taꞌo ia.
5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
Taꞌo bee de loi mendi malangga mok lilo fula na? Hei nda bubꞌuluꞌ sa, do? Naa nda akaꞌ a mok nininuꞌ sa. Ana o sangga atahori uanale nara nendiꞌ mok naa. Naa mok mahineꞌ! Hei tatao mara ia, deꞌulaka na seli ma!’”
6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
Basa de, malangga mana tao ues neu tungga de hambu se. Ana nafadꞌe se, tungga Yusuf oꞌola na.
7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
Ara rataa rae, “Amaꞌ masud na taꞌo bee ia? Hai sumba. Hai nda tao deꞌulakaꞌ taꞌo naa sa.
8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
Amaꞌ bubꞌuluꞌ, to? Doi-doiꞌ mana mia karon rala faiꞌ naa, hai fee baliꞌ neu amaꞌ, to? De taꞌo bee de hai loi malangga lilo fula na mia umen fai. Hokoꞌ o!
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
Amaꞌ paresaꞌ neuꞌ ena. Hambu sia seka karon na, naa hukun misa e leo. Ma hai ruma dadꞌi ate ma.”
10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
Malangga mana tao ues a nae, “Hokoꞌ! Taꞌo ia. Mete ma hambu mok sia seka, naa, ana dadꞌi au ate ngga. Ruma baliꞌ.”
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
Boe ma ara raꞌondaꞌ karon naa ra lai-lai, de sefi se.
12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
Malangga mana tao ues a paresaꞌ lutu-leloꞌ karon naa ra esa-esaꞌ, mia aꞌa ka karon na, losa odꞌiꞌ a ena na. De ana hambu mok lilo fulaꞌ mia Benyamin karon na.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
Boe ma Benyamin aꞌa nara rala nara rambalulutu. De ara fua baliꞌ karon naa ra keledei ata reu, ma baliꞌ kambo reu.
14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
Losa Yusuf ume na boe, ana feꞌe sia naa. De ara sendeꞌ lululangga nara neu mata na.
15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
Yusuf bua se nae, “He! Taꞌo bee de hei tao onaꞌ ia neu au. Hei nda mihine mae atahori monaen onaꞌ au ia, sangga atahori rahasia na endiꞌ mahineꞌ naa sa, do?”
16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
Yahuda nataa nae, “Awi! Lamatualain natudꞌu hai sala mara ena. Hai mae saa fai, amaꞌ? Hai mae misilaꞌe ao ma, onaꞌ bee fai. Mete ma amaꞌ nae hela hai odꞌi muri ma ia, naa, malole lenaꞌ amaꞌ hela basa hai. Haꞌi mala basa hai dadꞌi ate ma.”
17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
Yusuf nataa nae, “Hokoꞌ! Hambu mok a sia seka e, na eni mana dadꞌi au ate ngga. Hei ruma, nenemboꞌit. Baliꞌ misiꞌ ama ma leo!”
18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
Yahuda neu deka-deka no Yusuf, de olaꞌ nae, “Ama fetor! Au bubꞌuluꞌ amaꞌ koasa na onaꞌ maneꞌ a boe. Huu naa, de afiꞌ mumunasa au dei. Au oꞌe ola-olaꞌ mbei o amaꞌ.
19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
Maꞌahulu na amaꞌ natane hai mae, ‘Hai ama ma no odꞌi ma esa feꞌe sia, do?’
20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
Hai mitaa mae, ‘Hai ama ma lasiꞌ ena. Boe ma odꞌi muri ma, esa. Leleꞌ bꞌonggi e, hai ama ma lasiꞌ ena. Aꞌa bꞌonggi na esaꞌ a, te ana nese ena. Ruꞌa se ina na mate ena. De ia naa, helaꞌ a mesaꞌ ne. Naa de, hai ama ma sue nala e seli.’
21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
Basa de, amaꞌ denu hai mo e, fo mita e.
22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
Te hai mitaa mae, anaꞌ naa nda lao hela ama na sa. Mete ma ana lao hela e, naa, hai ama ma mate, neuꞌ ena.
23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
Boe ma amaꞌ nataa nae, ‘Mete ma hei nda mendi odꞌi ma sa, naa, hei nda bisa mita mata ngga sa ena.’
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
Basa de hai baliꞌ. Mifadꞌe basa amaꞌ oꞌola na neu hai ama ma.
25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
Dꞌoo-dꞌoo ma, hai nanaa mara basa boe. De hai ama ma denu ima hasa seluꞌ nanaat fai.
26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
Hai mitaa seluꞌ mae, ‘Amaꞌ e! Hai nda mi sia naa sa. Te fetor a, nafadꞌe ena, mete ma hai nda mo odꞌi muriꞌ a sa, naa, hai sudꞌi mindaa mo e. Dadꞌi hai odꞌi muri ma musi tungga, dei fo hai feꞌe lao naa.’
27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
Hai ama ma olaꞌ fai nae, ‘Hei bubꞌuluꞌ, to? Au sao ngga Rahel, ana na akaꞌ ruaꞌ a.
28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
Ana uluꞌ a nese ena. Banda fui ra raa hendi ena. Naa de, losa faiꞌ ia au nda undaa o e sa.
29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
Mete ma hei haꞌi mala ana muriꞌ ia mia au fai, boe ma ana taꞌo esa naa, hei boe tao miꞌisususaꞌ au lasiꞌ ia, de au mate neuꞌ ena.’ (Sheol h7585)
30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
De onaꞌ naa, ama fetor. Mete ma au baliꞌ isiꞌ ama ngga, nda o baliꞌ odꞌi muriꞌ ia sa, naa, hai ama ma mate neuꞌ ena, huu rala na esa no anaꞌ naa. Ana namalasi seli ena, naa de mete ma hai boe tao miꞌisususaꞌ e, naa, ana mate neuꞌ ena. (Sheol h7585)
32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
Boe ma au o helu ama ngga, au mana o baliꞌ anaꞌ naa. Au helu ae, mete ma nda o baliꞌ anaꞌ ia sa, naa au tanggon salaꞌ losa mate.
33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
Dadꞌi au oꞌe taꞌo ia, amaꞌ: Au leo uhatiꞌ a ia nggati e, fo dadꞌi amaꞌ ate na. Hela e baliꞌ no aꞌa nara.
34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Mete ma anaꞌ naa nda tungga sa, naa, au o nda baliꞌ saa boe. Au nda nau ita ama ngga doidꞌoso losa mate sa.”
