Битие 44

1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

And he commanded the steward of his house, saying, Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put every man’s money in his sack’s mouth.

2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

And put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, and his grain money. And he did according to the word that Joseph had spoken.

3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

As soon as the morning was light, the men were sent away, they and their donkeys.

4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

And when they had gone out of the city, and were not yet far off, Joseph said to his steward, Arise, follow after the men; and when thou dost overtake them, say to them, Why have ye rewarded evil for good?

5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

Is not this the cup in which my lord drinketh, and by which indeed he divineth? ye have done evil in so doing.

6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

And he overtook them, and he spoke to them these same words.

7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

And they said to him, Why saith my lord these words? Far be it from us that thy servants should do according to this thing:

8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

Behold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again to thee from the land of Canaan: how then should we steal from thy lord’s house silver or gold?

9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

With whomever of thy servants it shall be found, both let him die, and we also will be my lord’s slaves.

10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

And he said, Now also let it be according to your words: he with whom it shall be found shall be my servant; and ye shall be blameless.

11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

Then they speedily took down every man his sack to the ground, and opened every man his sack.

12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

And he searched, and began at the eldest, and stopped at the youngest: and the cup was found in Benjamin’s sack.

13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

Then they tore their clothes, and loaded every man his donkey, and returned to the city.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

And Judah and his brethren came to Joseph’s house; for he was yet there: and they fell before him on the ground.

15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

And Joseph said to them, What deed is this that ye have done? knew ye not that such a man as I can certainly divine?

16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

And Judah said, What shall we say to my lord? what shall we speak? or how shall we clear ourselves? God hath found out the iniquity of thy servants: behold, we are my lord’s servants, both we, and he also with whom the cup is found.

17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

And he said, Far be it from me that I should do so: the man in whose hand the cup is found, he shall be my servant; and as for you, go in peace to your father.

18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

Then Judah came near to him, and said, O my lord, let thy servant, I pray thee, speak a word in my lord’s ears, and let not thy anger burn against thy servant: for thou art even as Pharaoh.

19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

My lord asked his servants, saying, Have ye a father, or a brother?

20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

And we said to my lord, We have a father, an old man, and a child of his old age, a little one; and his brother is dead, and he alone is left of his mother, and his father loveth him.

21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

And thou saidst to thy servants, Bring him down to me, that I may set my eyes upon him.

22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

And we said to my lord, The lad cannot leave his father: for if he should leave his father, his father would die.

23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

And thou saidst to thy servants, Except your youngest brother shall come down with you, ye shall see my face no more.

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

And it came to pass when we came to thy servant my father, we told him the words of my lord.

25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

And our father said, Go again, buy us a little food.

26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

And we said, We cannot go down: if our youngest brother shall be with us, then will we go down: for we may not see the man’s face, except our youngest brother shall be with us.

27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

And thy servant my father said to us, Ye know that my wife bore me two sons:

28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

And the one went out from me, and I said, Surely he is torn in pieces; and I have not seen him since:

29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)

And if ye take this also from me, and harm shall befall him, ye shall bring down my gray hairs with sorrow to the grave. (Sheol h7585)

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

Now therefore when I come to thy servant my father, and the lad is not with us; seeing that his life is bound up in the lad’s life;

31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)

It shall come to pass, when he seeth that the lad is not with us, that he will die: and thy servants shall bring down the gray hairs of thy servant our father with sorrow to the grave. (Sheol h7585)

32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

For thy servant became surety for the lad to my father, saying, If I bring him not to thee, then I shall bear the blame to my father for ever.

33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

Now therefore, I pray thee, let thy servant abide instead of the lad a slave to my lord; and let the lad return with his brethren.

34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

For how shall I return to my father, and the lad be not with me? lest perhaps I see the evil that shall come on my father.