Битие 44

1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

Then commanded he him who was over his house saying—Fill the sacks of the men, with food, as much as they can carry, and put each man’s silver in the mouth of his sack;

2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

and my cup—the cup of silver, shalt thou put in the mouth of the sack of the youngest, with his corn-silver. So he did, according to the word of Joseph, which he had spoken.

3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

By the time, the morning, was light, the men, had been sent away, they, and their asses.

4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

They themselves, had gone out of the city—they had not gone far, when Joseph said to him who was over his house, Rise chase after the men, —so shalt thou overtake them and shalt say unto them, Wherefore have ye requited evil for good?

5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

Is not this that in which my lord drinketh, and whereby, he himself, doth divine? Ye have done evil in what ye have done.

6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

So he overtook them, —and spake unto them these words.

7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

And they said unto him, Wherefore should my lord speak such words as these? Far be thy servants, from doing such a thing as this!

8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

Lo! the silver that we found in the mouth of our sacks, we brought back unto thee out of the land of Canaan, —how then could we steal out of the house of thy lord, silver or gold?

9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

With whomsoever of thy servants it can be found, he shall die, —and, we also, will become my lord’s servants.

10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

And he said, Yea, now, according to your words, so, let it be, —he with whom it is found, shall be my servant, Ye, however, shall be clear.

11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

So they hastened and took down each man his sack to the ground, —and opened each man his sack.

12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

Then made he thorough search, with the eldest, he began, and with the youngest, he ended, —and the cup was found in the sack of Benjamin!

13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

And they rent their mantles, —and laded each man his ass, and returned to the city.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

And Judah and his brethren came into the house of Joseph, he, yet being there, —and fell down before him to the earth.

15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

And Joseph said to them, What is this deed which ye have done? Know ye not that such a man as I, can even divine?

16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

Then said Judah—What shall we say to my lord, how shall we speak and how shall we justify ourselves, —when, God himself, hath found out the iniquity of thy servants? Behold us! my lord’s servants, both we, and he in whose hand the cup hath been found.

17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

And he said, Far be it from me to do this thing! The man in whose hand the cup hath been found, he, shall be my servant, but as for you, go ye up in peace unto your father.

18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

Then Judah drew near unto him, and said—Pardon my lord! Pray let thy servant speak a word in the ears of my lord, and do not let thine anger be kindled against thy servant, —for, thus, art, thou as Pharaoh!

19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

It was, my lord, who asked his servants, saying, —Have ye a father, or a brother?

20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

So we said unto my lord, We have an aged father, and the child of his old age a youth, —his brother, being dead, he alone, is left of his mother and, his father, loveth him.

21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

So then thou saidst unto thy servants, Bring him down unto me, —that I may set mine eyes upon him.

22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

And we said unto my lord, The lad cannot leave his father, —as surely as he leaveth his father, so surely will he, die.

23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

And thou saidst unto thy servants, Except your youngest brother do come down with you, ye shall not again behold my face.

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

So it came to pass when we had gone up unto thy servant, my father, that we told him the words of my lord.

25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

Then said our father, —Go again buy us a little food,

26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

And we said, We cannot go down, —If our youngest brother be with us, then will we go down, for we cannot see the face of the man if, our youngest brother, is not with us.

27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

Then said thy servant my father, unto us, —Ye yourselves, know, that, two, did my wife bear to me,

28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

and the one went forth from me, and I said—Certainly he hath been, torn in pieces, —And I have never seen him since.

29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)

As surely as ye take, this one also, away from before my face and there befall him any mischief, so surely shall ye bring down my grey hairs, with misfortune to hades. (Sheol h7585)

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

Now, therefore, as surely as I go in unto thy servant my father, and, the lad, is not with us, —seeing that his soul is bound up with the lad’s soul,

31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)

so surely shall it come to pass that when he seeth that the lad is not with us, then will he die. So shall thy servants bring down the grey hairs of thy servant our father, with sorrow to hades. (Sheol h7585)

32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

For thy servant, became surety for the lad, while away from my father saying, —If I bring him not unto thee, then will I count myself a sinner against my father all the days.

33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

Now, therefore, I pray thee let thy servant remain instead of the lad, as servant to my lord, —but as for the lad, let him go up with his brethren.

34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

For how can I go up unto my father, should the lad, not be with me? lest I look on the calamity, that shall find out my father,