Битие 44

1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

Then he instructed the manager of his house, saying, "Fill the men's sacks with as much food as they can carry, and put each man's silver in the mouth of his sack.

2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

Put my cup, the silver cup, in the sack's mouth of the youngest, along with the silver for his grain." So he did according to the word that Joseph had told him.

3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

As soon as the morning dawned, the men were sent off along with their donkeys.

4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

When they were far from the city, Joseph said to his manager, "Up, go after the men, and when you overtake them, ask them, 'Why have you repaid evil for good?

5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

Why have you stolen my silver cup? Isn't it from this that my lord drinks and by which he indeed uses for divination? You have done evil in doing this.'"

6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

And he caught up with them and spoke these words to them.

7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

But they said to him, "Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants that they should do such a thing.

8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

Look, the money that we found in the mouths of our sacks we brought back to you from the land of Canaan. How then could we steal silver or gold from your lord's house?

9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

With whomever of your servants it is found, he must die, and we also will be my lord's slaves."

10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

And he said, "Very well, then, it will be as you say. The one with whom it is found will be my slave, but you will be blameless."

11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

Then they hurried, and each man lowered his sack to the ground, and each man opened his sack.

12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

And he searched, beginning with the oldest, and ending at the youngest. And the cup was found in Benjamin's sack.

13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

Then they tore their clothes, and each man loaded his donkey and returned to the city.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

So Judah and his brothers came to Joseph's house, and he was still there, and they fell to the ground before him.

15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

And Joseph said to them, "What is this deed that you have done? Didn't you know that a man like me can indeed practice divination?"

16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

Then Judah said, "What can we say to my lord? What can we speak? And how can we clear ourselves? God has uncovered the guilt of your servants. Look, we are my lord's slaves, both we, and the one in whose possession the cup was found."

17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

But he said, "Far be it from me that I should do so. The man in whose possession the cup was found, he will be my slave. But as for you, go up to your father in peace."

18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

Then Judah approached him, and said, "My lord, please allow your servant to speak a word in the ears of my lord, and do not become angry with your servant, for you are like Pharaoh himself.

19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

My lord asked his servants, saying, 'Do you have a father or a brother?'

20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

And we said to my lord, 'We have a father, an old man, and a child born when he was old, a little one, and his brother is dead, and he is his mother's only child, and his father loves him.'

21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

Then you said to your servants, 'Bring him down to me, so that I can see him myself.'

22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

And we said to my lord, 'The boy can't leave his father: for if he should leave his father, his father would die.'

23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

But you said to your servants, 'Unless your youngest brother comes down with you, you will not see my face again.'

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

And it happened when we came up to your servant my father, we told him the words of my lord.

25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

But our father said, 'Go again, buy us a little food.'

26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

We said, 'We can't go down. If our youngest brother is with us, then we will go down, for we cannot see the man's face unless our youngest brother is with us.'

27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

Then your servant my father said to us, 'You know that my wife bore me two sons.

28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

And the one disappeared from me, and I said, "Surely he is torn in pieces." And I haven't seen him since.

29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)

If you take this one also from me, and harm happens to him, you will bring down my gray hairs with sorrow to Sheol. (Sheol h7585)

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

So now, when I come to your servant my father and the boy is not with us, since his life is bound up in the boy's life,

31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)

it will happen, when he sees that the boy is not with us, that he will die. Your servants will bring down the gray hairs of your servant our father with sorrow to Sheol. (Sheol h7585)

32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

For your servant became collateral for the boy to my father, saying, 'If I do not bring him to you, then I will bear the blame to my father forever.'

33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

So now, please let your servant remain instead of the boy, a slave to my lord, and let the boy go up with his brothers.

34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

For how will I go up to my father if the boy isn't with me? I could not bear to see the misery that would come on my father."