Битие 44
1 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му
And he commanded him who was over his house, saying, Fill the men's sacks with food, as much as they can carry; and put every man's money in the mouth of his sack.
2 и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.
And put my cup, the silver cup, in the mouth of the sack of the youngest, and his grain-money. And he did according to the word of Joseph which he had spoken.
3 На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.
In the morning, when it was light, the men were sent away, they and their asses.
4 А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
They were gone out of the city, [and] not [yet] far off, when Joseph said to him who was over his house, Up! follow after the men; and when thou overtakest them, thou shalt say to them, Why have ye rewarded evil for good?
5 Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.
Is not this [it] in which my lord drinks, and in which indeed he divines? Ye have done evil [in] what ye have done.
6 И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.
And he overtook them, and he spoke to them these words.
7 А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.
And they said to him, Why does my lord speak such words as these? Far be it from thy servants to do such a thing!
8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?
Behold, the money that we found in our sacks' mouths we have brought again to thee from the land of Canaan; and how should we steal out of thy lord's house silver or gold?
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.
With whomsoever of thy servants it is found, let him die; and we also will be my lord's bondmen.
10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.
And he said, Now also [let] it [be] according to your words: let him with whom it is found be my bondman, but ye shall be blameless.
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.
And they hasted and laid down every man his sack on the ground, and opened every man his sack.
12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
And he searched carefully: he began at the eldest, and ended at the youngest; and the cup was found in Benjamin's sack.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.
Then they rent their clothes, and loaded every man his ass, and they returned to the city.
14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
And Judah and his brethren came to Joseph's house; and he was still there; and they fell down before him to the ground.
15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?
And Joseph said to them, What deed is this which ye have done? Did ye not know that such a man as I can certainly divine?
16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.
And Judah said, What shall we say to my lord? what shall we speak, and how justify ourselves? God has found out the iniquity of thy servants; behold, we are my lord's bondmen, both we, and he in whose hand the cup has been found.
17 Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
And he said, Far be it from me to do so! The man in whose hand the cup has been found, he shall be my bondman; but as for you, go up in peace to your father.
18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.
Then Judah came near to him, and said, Ah! my lord, let thy servant, I pray thee, speak a word in my lord's ears, and let not thine anger burn against thy servant; for thou art even as Pharaoh.
19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?
My lord asked his servants, saying, Have ye a father, or a brother?
20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.
And we said to my lord, We have an aged father, and a child born to him in his old age, [yet] young; and his brother is dead, and he alone is left of his mother; and his father loves him.
21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
And thou saidst unto thy servants, Bring him down to me, that I may set mine eye on him.
22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
And we said to my lord, The youth cannot leave his father: if he should leave his father, [his father] would die.
23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
And thou saidst to thy servants, Unless your youngest brother come down with you, ye shall see my face no more.
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
And it came to pass when we came up to thy servant my father, we told him the words of my lord.
25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,
And our father said, Go again, buy us a little food.
26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
But we said, We cannot go down: if our youngest brother be with us, then will we go down; for we cannot see the man's face unless our youngest brother is with us.
27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:
And thy servant my father said to us, Ye know that my wife bore me two [sons];
28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;
and the one went out from me, and I said, He must certainly have been torn in pieces; and I have not seen him [again] hitherto.
29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
And if ye take this one also from me, and mischief should befall him, ye will bring down my grey hairs with misery to Sheol. (Sheol h7585)
30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
And now, when I come to thy servant my father, and the lad is not with us, — seeing that his life is bound up with his life,
31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. (Sheol h7585)
it will come to pass when he sees that the lad is not [there], that he will die; and thy servants will bring down the grey hairs of thy servant our father with sorrow to Sheol. (Sheol h7585)
32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.
For thy servant became surety for the lad to my father, saying, If I bring him not to thee, then I shall be guilty toward my father all my days.
33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
And now, let thy servant stay, I pray thee, instead of the lad a bondman to my lord, and let the lad go up with his brethren;
34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
for how should I go up to my father if the lad were not with me? — lest I see the evil that would come on my father.
