Битие 43
1 А гладът ставаше голям по земята.
And the famine was severe in the land.
2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.
And it came to pass, when they had consumed the grain which they had brought from Egypt, their father said to them, Go again, buy us a little food.
3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
And Judah spoke to him, saying, The man did solemnly protest to us, saying, Ye shall not see my face, except your brother be with you.
4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
If thou wilt send our brother with us, we will go down and buy thee food:
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
But if thou wilt not send him, we will not go down: for the man said to us, Ye shall not see my face, except your brother be with you.
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?
And Israel said, Why dealt ye so ill with me, as to tell the man whether ye had yet a brother?
7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.
And they said, The man asked us carefully concerning our state, and our kindred, saying, Is your father yet alive? have ye another brother? and we told him according to the tenor of these words: could we certainly know that he would say, Bring your brother down?
8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.
And Judah said to Israel his father, Send the lad with me, and we will arise and go; that we may live, and not die, both we, and thou, and also our little ones.
9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.
I will be surety for him; of my hand shalt thou require him: if I bring him not to thee, and set him before thee, then let me bear the blame for ever:
10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.
For except we had delayed, surely now we had returned this second time.
11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;
And their father Israel said to them, If it must be so now, do this; take of the best fruits in the land in your vessels, and carry down to the man a present, a little balm, and a little honey, spices, and myrrh, nuts, and almonds:
12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.
And take double money in your hand; and the money that was returned in the mouth of your sacks, carry it again in your hand; it may be it was an oversight:
13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.
Take also your brother, and arise, go again to the man:
14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.
And God Almighty give you mercy before the man, that he may send away your other brother, and Benjamin. If I be bereaved of my children, I am bereaved.
15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.
And the men took that present, and they took double money in their hand, and Benjamin; and arose, and went down to Egypt, and stood before Joseph.
16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.
And when Joseph saw Benjamin with them, he said to the ruler of his house, Bring these men home, and slaughter a beast, and make ready; for these men shall dine with me at noon.
17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.
And the man did as Joseph commanded; and the man brought the men into Joseph’s house.
18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
And the men were afraid, because they were brought into Joseph’s house; and they said, Because of the money that was returned in our sacks at the first time are we brought in; that he may seek occasion against us, and fall upon us, and take us for slaves, and our donkeys.
19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:
And they came near to the steward of Joseph’s house, and they spoke with him at the door of the house,
20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
And said, O sir, we came down indeed at the first time to buy food:
21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.
And it came to pass, when we came to the inn, that we opened our sacks, and, behold, every man’s money was in the mouth of his sack, our money in full weight: and we have brought it again in our hand.
22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.
And other money have we brought down in our hands to buy food: we cannot tell who put our money in our sacks.
23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.
And he said, Peace be to you, fear not: your God, and the God of your father, hath given you treasure in your sacks: I had your money. And he brought Simeon out to them.
24 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.
And the man brought the men into Joseph’s house, and gave them water, and they washed their feet; and he gave their donkeys feed.
25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
And they made ready the present for Joseph’s coming at noon: for they heard that they should eat bread there.
26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
And when Joseph came home, they brought him the present which was in their hand into the house, and bowed themselves to him to the earth.
27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?
And he asked them of their welfare, and said, Is your father well, the old man of whom ye spoke? Is he yet alive?
28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.
And they answered, Thy servant our father is in good health, he is yet alive. And they bowed their heads, and made obeisance.
29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.
And he lifted up his eyes, and saw his brother Benjamin, his mother’s son, and said, Is this your younger brother, of whom ye spoke to me? And he said, God be gracious to thee, my son.
30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там
And Joseph made haste; for his heart yearned toward his brother: and he sought where to weep; and he entered into his chamber, and wept there.
31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.
And he washed his face, and went out, and controlled himself, and said, Set on bread.
32 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
And they set on for him by himself, and for them by themselves, and for the Egyptians, who ate with him, by themselves: because the Egyptians might not eat bread with the Hebrews; for that is an abomination to the Egyptians.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.
And they sat before him, the firstborn according to his birthright, and the youngest according to his youth: and the men wondered one at another.
34 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
And he took and sent messes to them from before him: but Benjamin’s mess was five times so much as any of theirs. And they drank, and were merry with him.
