Битие 43
1 А гладът ставаше голям по земята.
And the derth waxed sore in the lande.
2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.
And when they had eate vp that corne which they brought out of the lande of Egipte their father sayde vnto them: goo agayne and by vs a litle food.
3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
Than sayde Iuda vnto him: the man dyd testifie vnto vs saynge: loke that ye see not my face excepte youre brother be with you.
4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
Therfore yf thou wilt sende oure brother with vs we wyll goo and bye the food.
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
But yf thou wylt not sende him we wyll not goo: for the man sayde vnto vs: loke that ye see not my face excepte youre brother be with you.
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?
And Israell sayde: wherfore delt ye so cruelly with me as to tell the man that ye had yet another brother?
7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.
And they sayde: The man asked vs of oure kynred saynge: is youre father yet alyue? haue ye not another brother? And we tolde him acordynge to these wordes. How cowd we knowe that he wolde byd vs brynge oure brother downe with vs?
8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.
Than sayde Iuda vnto Israell his father: Send the lad with me and we wyll ryse and goo that we maye lyue and not dye: both we thou and also oure childern.
9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.
I wilbe suertie for him and of my handes requyre him. Yf I brynge him not to the and sett him before thine eyes than let me bere the blame for euer.
10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.
For except we had made this tarieg: by this we had bene there twyse and come agayne.
11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;
Than their father Israel sayde vnto the Yf it must nedes be so now: than do thus take of the best frutes of the lande in youre vesselles and brynge the man a present a curtesie bawlme and a curtesie of hony spyces and myrre dates and almondes.
12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.
And take as moch money more with you. And the money that was brought agayne in youre sackes take it agayne with you in youre handes peraduenture it was some ouersyghte.
13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.
Take also youre brother with you and aryse and goo agayne to the man.
14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.
And God almightie geue you mercie in the sighte of the man and send you youre other brother and also Be Iamin and I wilbe as a ma robbed of his childern.
15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.
Thus toke they the present and twise so moch more money with them and Ben Iamin. And rose vp went downe to Egipte and presented them selfe to Ioseph.
16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.
When Ioseph sawe Ben Iamin with them he sayde to the ruelar of his house: brynge these men home and sley and make redie: for they shall dyne with me at none.
17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.
And the man dyd as Ioseph bad and brought them in to Iosephs house.
18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
When they were brought to Iosephs house they were afrayde ad sayde: be cause of the money yt came in oure sackes mouthes at the first tyme are we brought to pyke a quarell with vs and to laye some thinge to oure charge: to brynge us in bondage and oure asses also.
19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:
Therfore came they to the man that was the ruelar ouer Iosephs house and comened with him at the doore
20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
and sayde: Sir we came hither at the first tyme to bye foode
21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.
and as we came to an Inne and opened oure sackes: beholde euery mannes money was in his sacke with full weghte: But we haue broght it agene with us
22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.
and other mony haue we brought also in oure handes to bye foode but we can not tell who put oure money in oure sackes.
23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.
And he sayde: be of good chere feare not: Youre God and the God of youre fathers hath put you that treasure in youre sackes for I had youre money. And he brought Simeon out to them
24 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.
ad led the into Iosephs house and gaue the water to washe their fete and gaue their asses prauender:
25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
And they made redie their present agaynst Ioseph came at none for they herde saye that they shulde dyne there.
26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
When Ioseph came home they brought the present in to the house to him which they had in their handes ad fell flat on the grounde befor him.
27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?
And he welcomed the curteously sainge: is youre father that old man which ye tolde me of in good health? and is he yet alyue?
28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.
they answered: thy servaunte oure father is in good health ad is yet alyue. And they bowed them selues and fell to the grounde.
29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.
And he lyfte vp his eyes and behelde his brother Ben Iamin his mothers sonne and sayde: is this youre yongest brother of whome ye sayde vnto me? And sayde: God be mercyfull vnto ye my sonne.
30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там
And Ioseph made hast (for his hert dyd melt apon his brother) and soughte for to wepe and entred in to his chambre for to wepe there.
31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.
And he wasshed his face and came out and refrayned himselfe and bad sett bread on the table
32 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
And they prepared for him by himselfe and for them by them selues and for the Egiptians which ate with him by them selues because the Egyptians may not eate bread with the Hebrues for that is an abhomynacyon vnto the Egiptians.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.
And they satt before him: the eldest acordynge vnto his age and the yongest acordyng vnto his youth. And the men marveled amonge them selves.
34 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
And they broughte rewardes vnto them from before him: but Ben Iamins parte was fyue tymes so moch as any of theirs. And they ate and they dronke and were dronke wyth him.
