Битие 43
1 А гладът ставаше голям по земята.
地上的饑荒仍然嚴重。
2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.
他們吃完了由埃及帶來的糧食，父親對他們說：「你們再去給我們買點糧食來吃! 」
3 А Юда, като му говореше, каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
猶大立即回答父親說：「那人明明告訴我們說：你們若不帶弟弟一起來，你們休想見我的面。
4 Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
你若讓我們的弟弟與我們一同去，我們下去給你買些糧食來；
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
你若不讓他去，我們也不下去；因為那人對我們說過：你們若不帶弟弟與你們一同來，你們休想見我的面。」
6 А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?
以色列說：「你們為什麼這樣害我，告訴那人你們還有個弟弟﹖」
7 А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.
他們回答說：「那人再三再四問我們和我們的家庭說：你們的父親是否還活著﹖你們是否另有個兄弟﹖我們只得照這些話答覆他。那裏會知道他要說：帶你們的兄弟一同下來﹖」
8 Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.
猶大又對他父親以色列說：「你叫孩童與我同去，我們就起身前去；這樣，我們和你並我們的幼兒，可以生活，不致餓死。
9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и него представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.
我為他擔保，你可由我手中要人；如果我不將他帶回，交在你面前，我在你前終生負罪。
10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.
假使我們沒有遲延，現在第二次也回來了! 」
11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;
他們的父親以色列對他們說：「如果必須如此，你們就這樣做：在行李內帶些本地最好的出產，一些香液、蜂蜜、樹膠、香料、榧子和杏仁，下去送給那人當作禮物。
12 вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.
手中多帶一倍銀錢，將那放在你們糧袋口的銀錢，也一併帶上，這或者是出於一時的錯誤。
13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.
並且帶著你們的弟弟起身往那人那裏去。
14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.
願全能的天主使你們在那人面前蒙恩，放回你們那個兄弟和本雅明；至於我，如要喪子，就喪子罷! 」
15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.
這一夥人於是帶了那些禮物，手中帶上雙倍銀錢，帶本雅明起身下道埃及去，到了若瑟面前。
16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.
若瑟一看見他們和本雅明，就對自己的管家說：「帶這些人到家裏去，宰殺設宴，中午這些人要與我一起吃飯。」
17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.
管家就依照若瑟吩咐的做了，將這些人帶到若瑟家中。
18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
這些人一進入了若瑟的家，就害怕起來，心裏想：「他帶我們到這裏來，定是為了上次放回我們袋裏銀錢的事，想找我們的錯處，加害我們，拿住我們當奴隸，奪取我們的驢。」
19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:
他們於是走到若瑟的管家，前在房門口同他談起這事，
20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
說：「我主，請原諒：我們上次下到這裏來購買糧食，
21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.
當我們到了客棧，打開我們的布袋時，發見各人的銀錢仍在各人的布袋口，我們的銀錢一分不少；現在我們又親手帶回來了。
22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.
此外我們手中又帶了些銀錢，來購買糧食；我們不知道是誰將我們的銀錢放在我們的布袋內。」
23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.
管家答說：「請你們放心，不必害怕! 是你們的天主，你們祖先的天主，在你們的布袋裏給你們放上了財寶；你們的銀錢我已經收了。」以後給他們領出西默盎來。
24 И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.
管家卡領這些人到了若瑟家裏，先給他們拿水洗了腳，然後拿草料餵了驢。
25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
他們遂將禮物預備好，等候若瑟中午回來；因為聽說，他們要在那裏吃午飯。
26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
若瑟回到家裏，他們就將手中的禮物獻給他，俯首至地向他下拜。
27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорехте? Жив ли е още?
若瑟先向他們問安，然後說：「你們以前所說的老父好麼﹖還健在麼﹖」
28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.
他們答說：「你的僕人，我們的父親還好，還健在。」遂又鞠躬下拜。
29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.
若瑟舉目，見了他母親生的弟弟本雅明，就問說：「這就是你們對我說的那小弟弟嗎﹖」繼而說：「孩子，願天主保佑你! 」
30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там
若瑟愛弟情切，想要流淚，趕快進了自己的內室，在那裏哭了一場；
31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.
然後洗臉出來，勉強抑制自己，吩咐說：「擺飯罷! 」
32 И сложиха отделно на него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
人就給若瑟擺了一席，為他們擺了一席，為與若瑟一起吃飯的埃及人另擺了一席；因為埃及人不能同希伯來人一起吃飯，這為他們是個恥辱。
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.
他們便在若瑟前，安排就坐，全按長幼的次序，長者在上，幼者在下；眾兄弟彼此相看，驚奇不已。
34 И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
若瑟將自己面前的食物分開，分給他們；但本雅明的一分，比其餘的人多五倍。他們遂與若瑟飲酒宴樂。
