< Битие 42 >
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
Əmdi Yaⱪup Misirda axliⱪ barliⱪini bilginidǝ oƣulliriƣa: — Nemixⱪa bir-biringlarƣa ⱪarixip turisilǝr? — dedi.
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
Andin yǝnǝ: — Manga ⱪaranglar, angliximqǝ Misirda axliⱪ bar ikǝn. U yǝrgǝ berip, andin xu yǝrdin bizgǝ axliⱪ elip kelinglar; buning bilǝn ɵlüp kǝtmǝy, tirik ⱪalimiz, — dedi.
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
Buning bilǝn Yüsüpning on akisi axliⱪ setiwalƣili Misirƣa yolƣa qiⱪti.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
Lekin Yaⱪup Yüsüpning inisi Binyaminning birǝr yamanliⱪⱪa uqrap ⱪelixidin ⱪorⱪup uni akiliri bilǝn billǝ ǝwǝtmidi.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
Xuningdǝk aqarqiliⱪ Ⱪanaan zeminidimu yüz bǝrgǝqkǝ, Israilning oƣulliri axliⱪ alƣili kǝlgǝnlǝr arisida bar idi.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
Yüsüp zeminning waliysi bolup, yurtning barliⱪ hǝlⱪigǝ axliⱪ setip bǝrgüqi xu idi. Yüsüpning akiliri kelip uning aldida yüzlirini yǝrgǝ tǝgküzüp tǝzim ⱪildi.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
Yüsüp akilirini kɵrüpla ularni tonudi; lekin u tonuxluⱪ bǝrmǝy, ularƣa ⱪopal tǝlǝppuzda gǝp ⱪilip: — Ⱪǝyǝrdin kǝldinglar, dǝp soridi. Ular jawabǝn: — Ⱪanaan zeminidin axliⱪ alƣili kǝlduⱪ, — dedi.
8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).
Yüsüp akilirini tonuƣan bolsimu, lekin ular uni tonumidi.
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
Yüsüp ǝmdi ular toƣrisida kɵrgǝn qüxlirini esigǝ elip, ularƣa: — Silǝr jasus, bu ǝlning mudapiǝsiz jaylirini kɵzǝtkili kǝldinglar, — dedi.
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
Əmma ular uningƣa jawab berip: — Əy hojam, undaⱪ ǝmǝs! Bǝlki kǝminiliri axliⱪ setiwalƣili kǝldi!
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
Biz ⱨǝmmimiz bir adǝmning oƣulliri, sǝmimiy adǝmlǝrmiz. Kǝminiliri jasus ǝmǝs! — dedi.
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
U ularƣa yǝnǝ: — Undaⱪ ǝmǝs! Bǝlki zeminning mudapiǝsiz jaylirini kɵrgili kǝldinglar, — dedi.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
Ular jawab berip: — Kǝminiliri ǝslidǝ on ikki ⱪerindax iduⱪ; biz ⱨǝmmimiz Ⱪanaan zeminidiki bir adǝmning oƣulliridurmiz; lekin kǝnji inimiz atimizning ⱪexida ⱪelip ⱪaldi; yǝnǝ bir inimiz yoⱪap kǝtti, — dedi.
14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
Əmma Yüsüp ularƣa yǝnǝ: — Mana mǝn dǝl silǝrgǝ eytⱪinimdǝk, jasus ikǝnsilǝr!
15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
Pirǝwnning ⱨayati bilǝn ⱪǝsǝm ⱪilimǝnki, kiqik ininglar bu yǝrgǝ kǝlmigüqǝ silǝr bu yǝrdin qiⱪip ketǝlmǝysilǝr; silǝr xuning bilǝn sinilisilǝr.
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.
Ininglarni elip kǝlgili biringlarni ǝwǝtinglar, ⱪalƣanliringlar bolsa solap ⱪoyulisilǝr. Buning bilǝn eytⱪininglarning rast-yalƣanliⱪi ispatlinidu; bolmisa, Pirǝwnning ⱨayati bilǝn ⱪǝsǝm ⱪilimǝnki, silǝr jǝzmǝn jasus! — dedi.
17 И ги постави под стража за три дена.
Xuning bilǝn u ularni üq küngiqǝ solap ⱪoydi.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
Üqinqi küni Yüsüp ularƣa mundaⱪ dedi: — Mǝn Hudadin ⱪorⱪidiƣan adǝmmǝn; tirik ⱪelixinglar üqün muxu ixni ⱪilinglar: —
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,
Əgǝr sǝmimiy adǝmlǝr bolsanglar, ⱪerindaxliringlardin biri silǝr solanƣan gundihanida solaⱪliⱪ turiwǝrsun, ⱪalƣininglar aqarqiliⱪta ⱪalƣan ailǝnglar üqün axliⱪ elip ketinglar;
20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
Andin kiqik ininglarni ⱪeximƣa elip kelinglar. Xuning bilǝn sɵzliringlar ispatlansa, ɵlmǝysilǝr!, — dedi. Ular xundaⱪ ⱪilidiƣan boldi.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
Andin ular ɵzara: — Bǝrⱨǝⱪ, biz inimizƣa ⱪilƣan iximiz bilǝn gunaⱨkar bolup ⱪalduⱪ; u bizgǝ yalwursimu uning azabini kɵrüp turup uningƣa ⱪulaⱪ salmiduⱪ. Xuning üqün bu azab-oⱪubǝt beximizƣa qüxti, — deyixti.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
Rubǝn ularƣa jawabǝn: — Mǝn silǝrgǝ: baliƣa zulum ⱪilmanglar, degǝn ǝmǝsmidim? Lekin unimidinglar. Mana ǝmdi uning ⱪan ⱪǝrzi bizdin soriliwatidu, — dedi.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
Əmma Yüsüp ular bilǝn tǝrjiman arⱪiliⱪ sɵzlǝxkǝqkǝ, ular Yüsüpning ɵz gǝplirini uⱪup turuwatⱪinini bilmidi.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
U ulardin ɵzini qǝtkǝ elip, yiƣlap kǝtti. Andin ularning ⱪexiƣa yenip kelip, ularƣa yǝnǝ sɵz ⱪilip, ularning arisidin Ximeonni tutup, ularning kɵz aldida baƣlidi.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
Andin Yüsüp ǝmr qüxürüp, ularning taƣarliriƣa axliⱪ toldurup, ⱨǝr birsining pulini ⱪayturup taƣiriƣa selip ⱪoyup, sǝpǝr ⱨazirliⱪlirimu berilsun dǝp buyruwidi, ularƣa xundaⱪ ⱪilindi.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
Xuning bilǝn akiliri exǝklirigǝ axliⱪlirini artip, xu yǝrdin kǝtti.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
Əmma ɵtǝnggǝ kǝlgǝndǝ ulardin biri exikigǝ yǝm bǝrgili taƣirini eqiwidi, mana, ɵz puli taƣarning aƣzida turatti.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
U ⱪerindaxliriƣa: — Mening pulumni ⱪayturuwetiptu. Mana u taƣirimda turidu, dedi. Buni anglap ularning yüriki su bolup, titrixip bir-birigǝ: — Bu Hudaning bizgǝ zadi nemǝ ⱪilƣinidu? — deyixti.
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
Ular Ⱪanaan zeminiƣa, atisi Yaⱪupning ⱪexiƣa kelip, bexidin ɵtkǝn ⱨǝmmǝ wǝⱪǝlǝrni uningƣa sɵzlǝp berip:
30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.
— ⱨeliⱪi kixi, yǝni xu zeminning hojisi bizgǝ ⱪopal gǝp ⱪildi, bizgǝ zeminni payliƣuqi jasustǝk muamilǝ ⱪildi;
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
ǝmdi biz uningƣa: «Biz bolsaⱪ sǝmimiy adǝmlǝrmiz, jasus ǝmǝsmiz.
32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
Biz bir atidin bolƣan oƣullar bolup, on ikki aka-uka iduⱪ; biri yoⱪap kǝtti, kiqik inimiz ⱨazir Ⱪanaan zeminida atimizning yenida ⱪaldi» desǝk,
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,
Ⱨeliⱪi kixi, yǝni xu zeminning hojisi bizgǝ mundaⱪ dedi: «Mening silǝrning sǝmimiy ikǝnlikinglarni bilixim üqün, ⱪerindaxliringlarning birini mening yenimda ⱪaldurup ⱪoyup, aq ⱪalƣan ailǝnglar üqün axliⱪ elip ketinglar;
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
andin kiqik ininglarni ⱪeximƣa elip kelinglar; xundaⱪ ⱪilsanglar, silǝrning jasus ǝmǝs, bǝlki sǝmimiy adǝmlǝr ikǝnlikinglarni bilǝlǝymǝn. Andin ⱪerindixinglarni silǝrgǝ ⱪayturup berimǝn wǝ silǝr zeminda soda-setiⱪ ⱪilsanglar bolidu» — dedi.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
Əmma xundaⱪ boldiki, ular taƣarlirini tɵkkǝndǝ, mana ⱨǝrbirining puldini ɵz taƣarlirida turatti! Ular wǝ atisi ɵzlirining qigiklik pullirini kɵrgǝndǝ, ⱪorⱪup ⱪelixti.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
Atisi Yaⱪup ularƣa: — Meni oƣlumdin juda ⱪildinglar! Yüsüp yoⱪ boldi, Ximeonmu yoⱪ, ǝmdi Binyaminnimu elip kǝtmǝkqi boluwatisilǝr! Mana bu ixlarning ⱨǝmmisi mening beximƣila kǝldi! — dedi.
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
Rubǝn atisiƣa: — Əgǝr mǝn Binyaminni ⱪexingƣa ⱪayturup elip kǝlmisǝm, mening ikki oƣlumni ɵltürüwǝtkin; uni mening ⱪolumƣa tapxurƣin; mǝn uni ⱪexingƣa yandurup elip kelimǝn, — dedi.
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol )
Lekin Yaⱪup jawab berip: — Oƣlum silǝr bilǝn billǝ u yǝrgǝ qüxmǝydu; qünki uning akisi ɵlüp ketip, u ɵzi yalƣuz ⱪaldi. Mubada yolda ketiwatⱪanda uningƣa birǝr kelixmǝslik kǝlsǝ, silǝr mǝndǝk bir aⱪ qaqliⱪ adǝmni dǝrd-ǝlǝm bilǝn tǝhtisaraƣa qüxüriwetisilǝr, — dedi. (Sheol )