Битие 42
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
Кынд а аузит Иаков кэ есте грыу ын Еӂипт, а зис фиилор сэй: „Пентру че стаць ши вэ уйтаць уний ла алций?”
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
Ши а зис: „Ятэ, ауд кэ есте грыу ын Еӂипт; коборыци-вэ ши кумпэраци-не грыу де аколо, ка сэ трэим ши сэ ну мурим.”
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
Зече фраць ай луй Иосиф с-ау коборыт ын Еӂипт ка сэ кумпере грыу.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
Иаков н-а тримис ку ей пе Бениамин, фрателе луй Иосиф, де тямэ сэ ну и се ынтымпле врео ненорочире.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
Фиий луй Исраел ау венит сэ кумпере ши ей грыу, ымпреунэ ку чей че веняу пентру ачелашь лукру, кэч ын Канаан ера фоамете.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
Иосиф ера май-маре ын царэ; ел виндя грыу ла тот попорул дин царэ. Фраций луй Иосиф ау венит ши с-ау арункат ку фаца ла пэмынт ынаинтя луй.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
Иосиф, кум а вэзут пе фраций сэй, й-а куноскут, дар с-а фэкут кэ ле есте стрэин, ле-а ворбит аспру ши ле-а зис: „Де унде вениць?” Ей ау рэспунс: „Веним дин цара Канаан ка сэ кумпэрэм меринде.”
8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).
Иосиф а куноскут пе фраций сэй, дар ей ну л-ау куноскут.
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
Иосиф шь-а адус аминте де виселе пе каре ле висасе ку привире ла ей ши ле-а зис: „Вой сунтець искоаде; аць венит нумай ка сэ черчетаць локуриле слабе але цэрий.”
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
Ей й-ау рэспунс: „Ну, домнул меу, робий тэй ау венит сэ кумпере хранэ.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
Ной тоць сунтем фиий ачелуяшь ом; сунтем оамень де трябэ, робий тэй ну сунт искоаде.”
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
Ел ле-а зис: „Ба ну, аць венит сэ черчетаць локуриле слабе але цэрий.”
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
Ей ау рэспунс: „Ной, робий тэй, сунтем дойспрезече фраць, фий ай ачелуяшь ом, дин цара Канаан; ши, ятэ, чел май тынэр есте азь ку татэл ностру, яр унул ну май есте ын вяцэ.”
14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
Иосиф ле-а зис: „В-ам спус кэ сунтець искоаде.
15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
Ятэ кум вець фи ынчеркаць. Пе вяца луй Фараон кэ ну вець еши де аич пынэ ну ва вени фрателе востру чел тынэр!
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.
Тримитець пе унул дин вой сэ адукэ пе фрателе востру, яр вой рэмынець ла опрялэ. Кувинтеле воастре вор фи пусе астфел ла ынчеркаре ши вой шти дакэ адевэрул есте ку вой сау ну; алтфел, пе вяца луй Фараон кэ сунтець ниште искоаде.”
17 И ги постави под стража за три дена.
Ши й-а арункат пе тоць трей зиле ын темницэ.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
А трея зи, Иосиф ле-а зис: „Фачець лукрул ачеста, ши вець трэи. Еу мэ тем де Думнезеу!
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,
Дакэ сунтець оамень де трябэ, сэ рэмынэ унул дин фраций воштри ынкис ын темница воастрэ, яр чейлалць плекаць, луаць грыу ка сэ вэ хрэниць фамилииле
20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
ши адучеци-мь пе фрателе востру чел тынэр, пентру ка ворбеле воастре сэ фие пусе астфел ла ынчеркаре ши сэ скэпаць де моарте.” Ши аша ау фэкут.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
Ей ау зис атунч унул кэтре алтул: „Да, ам фост виноваць фацэ де фрателе ностру, кэч ам вэзут нелиништя суфлетулуй луй кынд не руга, ши ну л-ам аскултат! Пентру ачея вине песте ной неказул ачеста.”
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
Рубен а луат кувынтул ши ле-а зис: „Ну вэ спуням еу сэ ну фачець о астфел де нелеӂюире фацэ де бэятул ачеста? Дар н-аць аскултат. Акум ятэ кэ ни се чере сокотялэ пентру сынӂеле луй.”
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
Ей ну штияу кэ Иосиф ый ынцелеӂя, кэч ворбя ку ей принтр-ун тэлмачь.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
Иосиф а плекат ла о парте де ла ей ка сэ плынгэ. Ын урмэ с-а ынторс ши ле-а ворбит, апой а луат динтре ей пе Симеон ши а пус сэ-л леӂе ку ланцурь ын фаца лор.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
Иосиф а порунчит сэ ли се умпле сачий ку грыу, сэ пунэ арӂинтул фиекэруя ын сакул луй ши сэ ли се дя меринде пентру друм. Ши аша с-а фэкут.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
Ей шь-ау ынкэркат грыул пе мэгарь ши ау плекат.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
Унул динтре ей шь-а дескис сакул ка сэ дя нутрец мэгарулуй ын локул унде ау рэмас песте ноапте. А вэзут арӂинтул ла гура сакулуй
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
ши а зис фрацилор сэй: „Арӂинтул меу ми с-а дат ынапой ши ятэ-л ын сакул меу.” Атунч ли с-а тэят инима ши ау зис унул алтуя, тремурынд: „Че не-а фэкут Думнезеу?”
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
С-ау ынторс ла татэл лор Иаков, ын цара Канаан, ши й-ау историсит тот че ли се ынтымпласе. Ей ау зис:
30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.
„Омул ачела, каре есте домнул цэрий, не-а ворбит аспру ши не-а луат дрепт искоаде.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
Ной й-ам спус: ‘Сунтем оамень де трябэ, ну сунтем искоаде.
32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
Сунтем дойспрезече фраць, фий ай татэлуй ностру; унул ну май есте, ши чел май тынэр есте азь ку татэл ностру ын цара Канаан.’
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,
Ши омул ачела, каре есте домнул цэрий, не-а зис: ‘Ятэ кум вой куноаште дакэ сунтець оамень де трябэ. Лэсаць ла мине пе унул дин фраций воштри, луаць меринде пентру фамилииле воастре, плекаць
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
ши адучеци-мь пе фрателе востру чел тынэр. Вой шти астфел кэ ну сунтець искоаде, чи сунтець оамень де трябэ; апой вэ вой да ынапой пе фрателе востру ши вець путя сэ стрэбатець цара ын вое.’”
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
Кынд шь-ау голит сачий, ятэ кэ легэтура ку арӂинтул фиекэруя ера ын сакул луй. Ей ши татэл лор ау вэзут легэтуриле ку арӂинтул ши с-ау темут.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
Татэл лор Иаков ле-а зис: „Вой мэ липсиць де копий: Иосиф ну май есте, Симеон ну май есте ши воиць сэ луаць ши пе Бениамин. Тоате ачестя пе мине мэ ловеск!”
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
Рубен а зис татэлуй сэу: „Сэ-мь оморь пе амындой фиий мей дакэ ну-ць вой адуче ынапой пе Бениамин; дэ-л ын мына мя ши ци-л вой адуче ынапой.”
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
Иаков а зис: „Фиул меу ну се поате коборы ымпреунэ ку вой; кэч фрателе луй а мурит ши ел а рэмас сингур; дакэ и с-ар ынтымпла врео ненорочире ын кэлэтория пе каре о фачець, ку дурере ымь вець коборы перий мей чей албь ын Локуинца морцилор.” (Sheol h7585)
