Битие 42

1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now Jacob learned that there was grain in Egypt, so Jacob said to his sons, "Why do you look at one another?"

2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

He said, "Look, I have heard that there is grain in Egypt. Go down there and buy some for us from there, so that we may live and not die."

3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

So Joseph's ten brothers went down to buy grain from Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

But Jacob did not send Joseph's brother Benjamin with his brothers, for he said, "Some harm might happen to him."

5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

So the sons of Israel went to buy among the other travelers, for the famine was in the land of Canaan.

6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

Now Joseph was the ruler over the country, and it was he who sold to all the people of the land. Joseph's brothers came and bowed themselves down to him with their faces to the ground.

7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

Joseph saw his brothers, and he recognized them, but he acted like he did not know them, and spoke harshly with them. And he said to them, "Where do you come from?" And they said, "From the land of Canaan to buy food."

8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

So Joseph recognized his brothers, but they did not recognize him.

9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

Then Joseph remembered the dreams which he dreamed about them, and said to them, "You are spies. You have come to look for the vulnerabilities of the country."

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

But they said to him, "No, my lord, but your servants have come to buy food.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

We are all sons of one man. We are honest men. Your servants are not spies."

12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

But he said to them, "No, but you have come to look for the vulnerabilities of the country."

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

But they said, "We, your servants, are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; and look, the youngest is now with our father, and one is no more."

14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

But Joseph said to them, "It is as I said to you, saying, 'You are spies.'

15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

This is how you will be tested. By the life of Pharaoh, you will not leave from here until your youngest brother comes here.

16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of you, and let him get your brother, and you will stay in prison, so that your words can be tested, whether there is truth in you. Or else, by the life of Pharaoh, surely you are spies."

17 И ги постави под стража за три дена.

So he put all of them together in prison for three days.

18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

Then Joseph said to them the third day, "Do what I say, and live, for I fear God.

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,

If you are honest, then let one of your brothers remain confined in your prison; but you go and carry grain for the hunger of your households.

20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

But bring your youngest brother to me so that your words will be verified, and you won't die." To this they agreed.

21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

Then they said to one another, "We are certainly guilty concerning our brother, because we saw how distressed he was when he pleaded with us, and we wouldn't listen. Therefore this distress has come upon us."

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

Reuben answered them, saying, "Did I not tell you, saying, 'Do not sin against the boy,' but you wouldn't listen? Therefore, look, now comes a reckoning for his blood."

23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

Now they did not know that Joseph could understand them, since he was speaking through an interpreter.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

He stepped away from them and wept. Then he returned to them and talked with them. Then he took Simeon from them and bound him in front of them.

25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

Then Joseph gave orders to fill their bags with grain, and to restore every man's silver into his sack, and to give them food for the journey. And it was done for them.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

They loaded their donkeys with their grain, and departed from there.

27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

As one of them opened his sack to give his donkey food at the lodging place, he saw his silver. Look, it was in the mouth of his sack.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

He said to his brothers, "My silver has been returned. Look, it is in my sack." And they were dismayed, and they turned trembling to one another, saying, "What is this that God has done to us?"

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

Then they returned to their father Jacob to the land of Canaan, and told him all that had happened to them, saying,

30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

"The man, the lord of the country, spoke harshly to us, and he put us in custody as spies of the country.

31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

But we said to him, 'We are honest men. We are not spies.

32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers, sons of our father; one is no more, and the youngest is now with our father in the land of Canaan.'

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,

The man, the lord of the country, said to us, 'By this I will know that you are honest men: leave one of your brothers with me, and take grain for the hunger of your households, and go your way.

34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

Bring your youngest brother to me. Then I will know that you are not spies, but that you are honest men. So I will deliver your brother to you, and you may travel in the land.'"

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

Then it happened as they emptied their sacks, that look, every man's bag of silver was in his sack. When they and their father saw their bags of silver, they were afraid.

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

Then their father Jacob said to them, "You have deprived me of my children. Joseph is no more, Simeon is no more, and you want to take Benjamin away. All this has come against me."

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

Reuben spoke to his father, saying, "Kill my two sons if I do not bring him to you. Put him in my care, and I will bring him back to you."

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)

But he said, "My son will not go down with you, for his brother is dead, and he alone is left. If harm should happen to him on the journey you are taking, then you will bring down my gray hairs with sorrow to Sheol." (Sheol h7585)