Битие 42
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
Now when Jacob saw that there was corn in Egypt, Jacob said to his sons, Why do you look one on another?
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
And he said, Behold, I have heard that there is corn in Egypt: get you down thither, and buy for us from there; that we may live, and not die.
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
And Joseph’s ten brothers went down to buy corn in Egypt.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
But Benjamin, Joseph’s brother, Jacob sent not with his brothers; for he said, Lest peradventure mischief befall him.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
And the sons of Israel came to buy corn among those that came: for the famine was in the land of Canaan.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
And Joseph was the governor over the land, and he it was that sold to all the people of the land: and Joseph’s brothers came, and bowed down themselves before him with their faces to the earth.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
And Joseph saw his brothers, and he knew them, but made himself strange to them, and spoke roughly to them; and he said to them, From where come you? And they said, From the land of Canaan to buy food.
8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).
And Joseph knew his brothers, but they knew not him.
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
And Joseph remembered the dreams which he dreamed of them, and said to them, You are spies; to see the nakedness of the land you are come.
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
And they said to him, No, my lord, but to buy food are your servants come.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
We are all one man’s sons; we are true men, your servants are no spies.
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
And he said to them, No, but to see the nakedness of the land you are come.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
And they said, Your servants are twelve brothers, the sons of one man in the land of Canaan; and, behold, the youngest is this day with our father, and one is not.
14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
And Joseph said to them, That is it that I spoke to you, saying, You are spies:
15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
Hereby you shall be proved: By the life of Pharaoh you shall not go forth hence, except your youngest brother come here.
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.
Send one of you, and let him fetch your brother, and you shall be kept in prison, that your words may be proved, whether there be any truth in you: or else by the life of Pharaoh surely you are spies.
17 И ги постави под стража за три дена.
And he put them all together into ward three days.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
And Joseph said to them the third day, This do, and live; for I fear God:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,
If you be true men, let one of your brothers be bound in the house of your prison: go you, carry corn for the famine of your houses:
20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
But bring your youngest brother to me; so shall your words be verified, and you shall not die. And they did so.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
And they said one to another, We are truly guilty concerning our brother, in that we saw the anguish of his soul, when he sought us, and we would not hear; therefore is this distress come on us.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
And Reuben answered them, saying, Spoke I not to you, saying, Do not sin against the child; and you would not hear? therefore, behold, also his blood is required.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
And they knew not that Joseph understood them; for he spoke to them by an interpreter.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
And he turned himself about from them, and wept; and returned to them again, and communed with them, and took from them Simeon, and bound him before their eyes.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
Then Joseph commanded to fill their sacks with corn, and to restore every man’s money into his sack, and to give them provision for the way: and thus did he to them.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
And they laded their asses with the corn, and departed there.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
And as one of them opened his sack to give his ass provender in the inn, he espied his money; for, behold, it was in his sack’s mouth.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
And he said to his brothers, My money is restored; and, see, it is even in my sack: and their heart failed them, and they were afraid, saying one to another, What is this that God has done to us?
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
And they came to Jacob their father to the land of Canaan, and told him all that befell to them; saying,
30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.
The man, who is the lord of the land, spoke roughly to us, and took us for spies of the country.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
And we said to him, We are true men; we are no spies:
32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
We be twelve brothers, sons of our father; one is not, and the youngest is this day with our father in the land of Canaan.
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,
And the man, the lord of the country, said to us, Hereby shall I know that you are true men; leave one of your brothers here with me, and take food for the famine of your households, and be gone:
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
And bring your youngest brother to me: then shall I know that you are no spies, but that you are true men: so will I deliver you your brother, and you shall traffic in the land.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
And it came to pass as they emptied their sacks, that, behold, every man’s bundle of money was in his sack: and when both they and their father saw the bundles of money, they were afraid.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
And Jacob their father said to them, Me have you bereaved of my children: Joseph is not, and Simeon is not, and you will take Benjamin away: all these things are against me.
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
And Reuben spoke to his father, saying, Slay my two sons, if I bring him not to you: deliver him into my hand, and I will bring him to you again.
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
And he said, My son shall not go down with you; for his brother is dead, and he is left alone: if mischief befall him by the way in the which you go, then shall you bring down my gray hairs with sorrow to the grave. (Sheol h7585)
