Битие 42
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
And Jacob having seen that there was a sale [of corn] in Egypt, said to his sons, Why are you indolent?
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
Behold, I have heard that there is corn in Egypt; go down there, and buy for us a little food, that we may live, and not die.
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
And the ten brethren of Joseph went down to buy corn out of Egypt.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
But [Jacob] sent not Benjamin, the brother of Joseph, with his brethren; for he said, Lest, haply, disease befall him.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
And the sons of Israel came to buy with those that came, for the famine was in the land of Chanaan.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
And Joseph was ruler of the land; he sold to all the people of the land. And the brethren of Joseph, having come, did reverence to him, [bowing] with the face to the ground.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
And when Joseph saw his brethren, he knew them, and estranged himself from them, and spoke hard words to them; and said to them, Whence are you come? And they said, Out of the land of Chanaan, to buy food.
8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).
And Joseph knew his brethren, but they knew not him.
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
And Joseph remembered his dream, which he saw; and he said to them, You are spies; to observe the marks of the land are you come.
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
But they said, Nay, Sir, we your servants are come to buy food;
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
we are all sons of one man; we are peaceful, your servants are not spies.
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
And he said to them, Nay, but you are come to observe the marks of the land.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
And they said, We your servants are twelve brethren, in the land of Chanaan; and, behold, the youngest is with our father today, but the other one is not.
14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
And Joseph said to them, This is it that I spoke to you, saying, you are spies;
15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
herein shall you be manifested; by the health of Pharao, you shall not depart hence, unless your younger brother come here.
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.
Send one of you, and take your brother; and go you to prison, till your words be clear, whether you speak the truth or not; but, if not, by the health of Pharao, verily you are spies.
17 И ги постави под стража за три дена.
And he put them in prison three days.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
And he said to them on the third day, This do, and you shall live, for I fear God.
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,
If you be peaceful, let one of your brethren be detained in prison; but go you, and carry back the corn you have purchased.
20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
And bring your younger brother to me, and your words shall be believed; but, if not, you shall die. And they did so.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
And each said to his brother, Yes, indeed, for we are in fault concerning our brother, when we disregarded the anguish of his soul, when he implored us, and we listened not to him; and therefore has this affliction come upon us.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
And Ruben answered them, saying, Did I not speak to you, saying, Hurt not the boy, and you heard me not? and, behold, his blood is required.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
But they knew not that Joseph understood them; for there was an interpreter between them.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
And Joseph turned away from them, and wept; and again he came to them, and spoke to them; and he took Symeon from them, and bound him before their eyes.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
And Joseph gave orders to fill their vessels with corn, and to return their money to each into his sack, and to give them provision for the way; and it was so done to them.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
And having put the corn on the asses, they departed thence.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
And one having opened his sack to give his asses fodder, at the place where they rested, saw also his bundle of money, for it was on the mouth of his sack.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
And he said to his brethren, My money has been restored to me, and behold this is in my sack. And their heart was wonder-struck, and they were troubled, saying one to another, What is this that God has done to us?
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
And they came to their father, Jacob, into the land of Chanaan, and reported to him all that had happened to them, saying,
30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.
The man, the lord of the land, spoke harsh words to us, and put us in prison as spies of the land.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
And we said to him, We are men of peace, we are not spies.
32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
We are twelve brethren, sons of our father; one is not, and the youngest is with his father today in the land of Chanaan.
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,
And the man, the lord of the land, said to us, Herein shall I know that you are peaceful; leave one brother here with me, and having taken the corn you have purchased for your family, depart.
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
And bring to me your younger brother; then I shall know that you are not spies, but that you are men of peace: and I will restore you your brother, and you shall trade in the land.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
And it came to pass as they were emptying their sacks, there was each man's bundle of money in his sack; and they and their father saw their bundles of money, and they were afraid.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
And their father Jacob said to them, You have bereaved me. Joseph is not, Symeon is not, and will you take Benjamin? all these things have come upon me.
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
And Ruben spoke to his father, saying, Slay my two sons, if I bring him not to you; give him into my hand, and I will bring him back to you.
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
But he said, My son shall not go down with you, because his brother is dead, and he only has been left; and [suppose] it shall come to pass that he is afflicted by the way by which you go, then you shall bring down my old age with sorrow to Hades. (Sheol h7585)
