Битие 42

1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

Now Jacob, hearing that there was grain in Egypt, said to his sons, Why are you looking at one another?

2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

And he said, I have had news that there is grain in Egypt: go down there and get grain for us, so that life and not death may be ours.

3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

So Joseph's ten brothers went down to get grain from Egypt.

4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

But Jacob did not send Benjamin, Joseph's brother, with them, for fear, as he said, that some evil might come to him.

5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

And the sons of Israel came with all the others to get grain: for they were very short of food in the land of Canaan.

6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

Now Joseph was ruler over all the land, and it was he who gave out the grain to all the people of the land; and Joseph's brothers came before him and went down on their faces to the earth.

7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

And when Joseph saw his brothers, it was clear to him who they were, but he made himself strange to them, and talking roughly to them, said, Where do you come from? And they said, From the land of Canaan, to get food.

8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

Now though Joseph saw that these were his brothers, they had no idea who he was.

9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

Then the memory of his dreams about them came back to Joseph, and he said to them, You have come secretly to see how poor the land is.

10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

And they said to him, Not so, my lord: your servants have come with money to get food.

11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

We are all one man's sons, we are true men; we have not come with any secret purpose.

12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

And he said to them, No, but you have come to see how poor the land is.

13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

Then they said, We your servants are twelve brothers, sons of one man in the land of Canaan; the youngest of us is now with our father, and one is dead.

14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

And Joseph said, It is as I said; you have come with some secret purpose;

15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

But in this way will you be put to the test: by the life of Pharaoh, you will not go away from this place till your youngest brother comes here.

16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

Send one of your number to get your brother, and the rest of you will be kept in prison, so that your words may be tested to see if you are true; if not, by the life of Pharaoh, your purpose is certainly secret.

17 И ги постави под стража за три дена.

So he put them in prison for three days.

18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

And on the third day Joseph said to them, Do this, if you would keep your lives: for I am a god-fearing man:

19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,

If you are true men, let one of you be kept in prison, while you go and take grain for the needs of your families;

20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

And come back to me with your youngest brother, so that your words may be seen to be true, and you will not be put to death. This is what you are to do.

21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

And they said to one another, Truly, we did wrong to our brother, for we saw his grief of mind, and we did not give ear to his prayers; that is why this trouble has come on us.

22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

And Reuben said to them, Did I not say to you, Do the child no wrong? but you gave no attention; so now, punishment has come on us for his blood.

23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

They were not conscious that the sense of their words was clear to Joseph, for he had been talking to them through one who had knowledge of their language.

24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

And turning away from them, he was overcome with weeping; then he went on talking to them again and took Simeon and put chains on him before their eyes.

25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

Then Joseph gave orders for their bags to be made full of grain, and for every man's money to be put back into his bag, and for food to be given them for the journey: which was done.

26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

Then they put the bags of grain on their asses and went away.

27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

Now at their night's resting-place one of them, opening his bag to give his ass some food, saw his money in the mouth of the bag.

28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

And he said to his brothers, My money has been given back: it is in my bag; then their hearts became full of fear, and turning to one another they said, What is this which God has done to us?

29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

So when they came to Jacob their father, in the land of Canaan, they gave him an account of all their experiences, saying,

30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

The man who is the ruler of the country was rough with us and put us in prison, saying that we had come with a secret evil purpose.

31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

And we said to him, We are true men, we have no evil designs;

32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

We are twelve brothers, sons of our father; one is dead, and the youngest is now with our father in the land of Canaan.

33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,

And the ruler of the land said, In this way I may be certain that you are true men; let one of you be kept here with me, while you go and take grain for the needs of your families;

34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

And come back to me with your youngest brother: then I will be certain that you are true men, and I will give your brother back to you and let you do trade in the land.

35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

And when they took the grain out of their bags, it was seen that every man's parcel of money was in his bag; and when they and their father saw the money, they were full of fear.

36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

And Jacob their father said to them, You have taken my children from me: Joseph is gone and Simeon is gone, and now you would take Benjamin away; all these things have come on me.

37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

And Reuben said, Put my two sons to death if I do not come back to you with him; let him be in my care and I will give him safely back to you.

38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)

And he said, I will not let my son go down with you; for his brother is dead and he is all I have: if evil overtakes him on the journey, then through you will my grey head go down to the underworld in sorrow. (Sheol h7585)