Битие 42
1 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
Hichun Egypt ma anneh anendan chu Jacob in ahe tan, achate jah a asei tai, “Ibola na din chet chut uva kiveto nahiu ham?
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
Keiman thusoh kajan Egypt gam lama chang aum e, hijeh chun nangho cheuvin lang neh ding gacho tauvin, eima ho ikihinso thei nadingu vin,” ati.
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
Hichun Joseph sopite ho mi som neh cho ding in Egypt lama asuh chetauvin ahi.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
Hinlah Jacob in vang Joseph sopipa Benjamin chu amaho lah a asol tapoi, aman aseiyin, “Keima katiya lheh tai ajole kisuh khah na le boina toh khante,” ati.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
Canaan gam kel hah aum tah jeh chun Israel (Jacob) chate chu Egypt lama anneh hol din mijouse toh ahung lhung khom tauve.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
Tua hi Joseph chu Egypt gam'a chu gam vaihom ahitan, chule chang john a dinga thanei na jouse Joseph kipe ahi tan, hiche pettah chun asopite ahung lhung tauvin, amaho ahung lhun lhun un, hikoma chun tol'a ama ho abohkhup un akunsoh tauve.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
Joseph'in asopite chu amuphat in abonchauvin ahe soh keiyin, ahi vang in amaho chu hetphah lou bol in, hutot tah-in ahouvin, chule ajah uva, “Hoiya kona hung na hiuvem ong?” atile amahon jong “Canaan gam'a kon kahiuvin, puhsui dinga hung kahiuve,” atiuvin ahi.
8 (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).
Joseph in asopiho chu ahet vang'in amahon ahe doh jou pouve.
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
Hichun Joseph in kum tamtah masang a asopi ho mang ana mat ho chu ahin geldoh in asopi ho koma hitin aseiye, “Nangho hi mipha lou le migucha nahiuve, keima ho gam hi lah mangthei ham ahiloule akihongbit joupouve, tia neihung khol leu ahi,” ati.
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
Ahipoi ka Pakai tin ama hon a donbut uvin, “Nasoh teho hi puhsui anneh hol a choh ding joh ka hi bouve.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
Keiho jouse hi pa khat a hung peng cheh kahi bouve, milung theng ka hiuve, nasoh hohi miphalou kahi pouve!”
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
Ahin Joseph in a sei kit leuvin, “Ahipoi nangho hi ka gam'u hi gam ong kivaipoh achavaiye tia nei hung khol leu ahi,” ati.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
Hinlah ama hon a donbut uvin, “nasoh teho hi ucha pasal som le ni kahiuvin, pa khatna hung peng ka hiuvin, Canaan gam'a incheng tuchung hin aneopen pa hi ka paotoh ka hin dalha uvin, chule mi khatpa vang aum tapoi.”
14 А Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
Joseph in adonbut in, “Keiman kasei banga nang ho hi michom miphalou na hiuve,” ati.
15 Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
Hichea hi nangma ho kapatep ding na hiuve, Pharaoh hinlahi sea hiche mun hi nada lhah lou ding'u, chule nasopi pau a lhumpen pa na hinpui kah seuva ati.
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.
Nangho lah a mikhat kisol uvin lang amapa chun na sopi pau chu hinpui henlang, chule adangho se hilaiya na um ding'u, na thusei'u hi dihnam tia ka khol chil ding ahi; amavang hichu ahi loule Pharaoh ahin laisea nang ho hi michom, miphalou kiti chu na hiuve.
17 И ги постави под стража за три дена.
Hichun Joseph in amaho chu abonchauvin songkul'a nithum jen ahen in ahi.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
Nithum lhin nin Joseph in aseiyin, “Hiche hi bol uvin nahin thei nading uvin, ajeh chu keiman Pathen ka ging lheh jeng'e ati.
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди,
Nangho hi milung theng na hiu leh nangho lah a mikhat hi songkul'a umden uvin lang, ahin adangse se vang ki nungle cheh uvin, na insung mite din chang le mim kipoh un che tauvin ati.
20 па ми доведете най-младият си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
Chule na sopi pau alhumpen pachu keima koma nahin pui dingu, na thusei houchu dihnam tia kakhol chil ding ahi. Chule nangho nathi lou dingu,” hiti chun amahon jong akisei chu abol'un ahiye.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
Hichun amaho khat le khat akihou lim un, “Adih tah a sei dinga eiho hi isopi pau Joseph ibolset jeh uva gotna ichan'u ahi tai atiuve. Ajeh chu eihon imusoh kei jun aman ahinkho huhdoh na ding in a taovin, hinlah eihon inahsah pouve, hiche ho jeh a chu tua hi gotna ho hi eiho chunga hung chu ahitai atiuve.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
Hichun Reuben in amaho chu hitin adonbut in, “Keiman kasei hilou ham, chapang chu imachan bolse hih un, ahin ka thusei nangai pouvin, tua eihon ama thisan man chu isah diu ahitai.”
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
Ahin amahon Joseph thusei chu ahe doh pouve, ajeh chu amaho ki kah lah a paole apan jeh jal ahi.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
Hinlah Joseph a kihei doh in achom lang angan akap tai, ahin ama ahung kinung hei kitin avel in amaho jah thei dingin ahoulim in, hichun amaho lah a Simeon chu alheng doh in amaho mitmu tah in akan tup tai.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
Hichun Joseph in thu apen, amaho dipsunga chun chang khum peh uvin, chule sum ho jong chu ama ama dipsunga nung hetpeh un, chule lampia aneh dingu jong gonpeh uvin hiti chun amaho din thil gontup in aumtai.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
Hichun asopi hon sangan chung a chun nehding chang chu ahengdoh un a inlamu ahin jon tauve.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
Ahin jan na akingah naova amaho lah a mikhat pa chun sangan an neh peh ding agotan adipsung chu agah hon doh le adip sunga sum dangka chu ahin mudoh tan ahi.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
Veuvin tin asopiho jah a aseiyin, “Kasum hohi ka dipsunga eiki nungkoi peh kit tai,” hichun amaho chu alungu alhadeh tauvin kithing pum pum in khat le khat akihou khom un, “Pathen in ipi eito sah u hi tante atiuve.”
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
Hichun amahon apao Jacob heng Canaan gamsung ahung lhung kit tauvin, hichun ama hon Jacob koma thil ahinto hou chu aseipeh un, hitin aseiyui.
30 Рекоха: Човекът, който е господар на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.
“Gamneipa chun hiti hin aw sangtah in keiho jah din asam in, chule keiho hi miphalou gamsunga thilse bol ding in eigingmo un ahi.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
Hinlah keihon amapa chu ka donbut un, keiho hi milung theng miki tah ka hi bouve ka tiuvin, chule keiho miphaloute ka hipouve.
32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
Chule keima hohi ucha sopi som le ni solam a hung kon ka hiuvin, Pakhat in eihin'u ahin, mikhat vang ahing tapon chule aneo pen pa vang tuhin ka pao toh Canaan gamsunga ka hin dalha uve.
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия и си идете,
Hichun gamsung a lamkai pipu pa chun hitin eisei peh uve, nangma ho hi hitia ka bol ding mipha milung theng nahiu kahet doh nadin, nangho lah a khat ki dalhau vin, chule adanghon an neh ding chang le mim pouvin lang na inkote kom lang nung che tauvin.
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
Hinlah na sopipau alhumpen pachu ka henga na hin puilut tei ding'u ahi ati, chule keiman hiche jou teng chule nang hohi mipha midih tah nahiu, michom le mikhol na hi pouve tichu kahet chet ding ahitai. Hiche teng chule nasopi pau chu kanung peh kit diu chule nanghon boina umlouva navah sel a an jong nakihol theiyu ahi,” ati.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
Adip'u chu alhei lha uvin ahile vetan amitakip in asum chun cheh chu ama ama dip sung cheh a ana umsoh keiyin; ama hon jong apaovin jong a sumchun chengseu chu amudoh phat uvin akihot lhul gam tauve.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
Jacob chu tijatah'in ahoulim in, “Nangho hin ka chate ho neiguh mang peh cheh dingu ahi tai, Joseph jong aum ta pon, Simeon jong aum ta pon, chule tua nang hon Benjamin jong nei puimang peh kigo kit'un, na thil bol jouseu hi keima douna jeng ahi tai!”
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
Hichun Reuben in apa Jacob chu a donbut in, “Benjamin chu ka hin nungpui louleh ka chate ni hi na deidei nalo thei ahitai, chule keiman Benjamin na ding in mopo nang kate ati, chule thonlouva kahin nungpui kit teitei ding ahi,” ati.
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Sheol h7585)
Ahin Jacob in a donbut in, “Ka chapa chu nangma toh chelou ding ahi, ajeh chu aupa Joseph jong athi tan, tua kanei ka lungmonpi ama bou ahi tai; ijem tin lamkim lang nagei tengu le lamkah lah a toset tohkha ta hen lang hile kasam kan nung jenga jong lunghema thikhol khul a neilhoh lut pai tah bah dingu ahibouve,” ati. (Sheol h7585)
