Битие 41
1 Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
Дупэ дой ань, Фараон а висат ун вис. И се пэря кэ стэтя лынгэ рыу.
2 ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
Ши ятэ кэ шапте вачь фрумоасе ла ведере ши грасе ла труп с-ау суит дин рыу ши ау ынчепут сэ паскэ прин млаштинь.
3 ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
Дупэ еле с-ау май суит дин рыу алте шапте вачь, урыте ла ведере ши слабе ла труп, ши с-ау ашезат лынгэ еле, пе марӂиня рыулуй.
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
Вачиле урыте ла ведере ши слабе ла труп ау мынкат пе челе шапте вачь фрумоасе ла ведере ши грасе ла труп. Ши Фараон с-а трезит.
5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
А адормит дин ноу ши а висат ун ал дойля вис. Се фэчя кэ шапте спиче де грыу грасе ши фрумоасе ау крескут пе ачелашь пай.
6 ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
Ши дупэ еле ау рэсэрит алте шапте спиче, слабе ши арсе де вынтул де рэсэрит.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
Спичеле слабе ау ынгицит пе челе шапте спиче грасе ши плине. Ши Фараон с-а трезит. Ятэ висул.
8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
Диминяца, Фараон с-а тулбурат ши а тримис сэ кеме пе тоць маӂий ши пе тоць ынцелепций Еӂиптулуй. Ле-а историсит виселе луй. Дар нимень н-а путут сэ ле тэлмэчяскэ луй Фараон.
9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
Атунч, май-мареле пахарничилор а луат кувынтул ши а зис луй Фараон: „Мь-адук аминте астэзь де грешяла мя.
10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
Фараон се мыниясе пе служиторий луй ши мэ арункасе ын темницэ, ын каса кэпетенией стрэжерилор, пе мине ши пе май-мареле питарилор.
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
Амындой ам висат кыте ун вис ын ачеяшь ноапте, ши ануме фиекаре дин ной а висат ун вис каре а примит о тэлмэчире деосебитэ.
12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
Ера аколо ку ной ун тынэр евреу, роб ал кэпетенией стрэжерилор. Й-ам историсит виселе ноастре, ши ел ни ле-а тэлмэчит ши не-а спус ынтокмай че ынсямнэ висул фиекэруя.
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
Лукруриле с-ау ынтымплат ынтокмай дупэ тэлмэчиря пе каре не-о дэдусе ел. Пе мине, Фараон м-а пус ярэшь ын служба мя, яр пе май-мареле питарилор л-а спынзурат.”
14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
Фараон а тримис сэ кеме пе Иосиф. Л-ау скос ын грабэ дин темницэ. Иосиф с-а рас, шь-а скимбат хайнеле ши с-а дус ла Фараон.
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
Фараон а зис луй Иосиф: „Ам висат ун вис. Нимень ну л-а путут тэлмэчи ши ам афлат кэ ту тэлмэчешть ун вис ындатэ дупэ че л-ай аузит.”
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
Иосиф а рэспунс луй Фараон: „Ну еу! Думнезеу есте Ачела каре ва да ун рэспунс приелник луй Фараон!”
17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
Фараон а ынчепут сэ историсяскэ атунч луй Иосиф: „Ын висул меу, се фэчя кэ стэтям пе малул рыулуй.
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
Ши деодатэ, шапте вачь грасе ла труп ши фрумоасе ла кип с-ау суит дин рыу ши ау ынчепут сэ паскэ прин млаштинь.
19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
Дупэ еле, с-ау суит алте шапте вачь слабе, фоарте урыте ла кип ши сфрижите: н-ам май вэзут алтеле аша де урыте ын тоатэ цара Еӂиптулуй.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
Вачиле челе сфрижите ши слабе ау мынкат пе челе шапте вачь динтый, каре ерау грасе.
21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
Ле-ау ынгицит, фэрэ сэ се поатэ куноаште кэ интрасерэ ын пынтечеле лор; ба ынкэ ынфэцишаря лор ера тот аша де урытэ ка май ынаинте. Ши м-ам дештептат.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
Ам май вэзут ын вис шапте спиче плине ши фрумоасе, каре крештяу пе ачелашь пай.
23 И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
Ши дупэ еле ау рэсэрит шапте спиче гоале, слабе, арсе де вынтул де рэсэрит.
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
Спичеле слабе ау ынгицит пе челе шапте спиче фрумоасе. Ам спус ачесте лукрурь маӂилор, дар нимень ну ми ле-а путут тэлмэчи.”
25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
Иосиф а зис луй Фараон: „Че а висат Фараон ынсямнэ ун сингур лукру: Думнезеу а арэтат май динаинте луй Фараон че аре сэ факэ.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
Челе шапте вачь фрумоасе ынсямнэ шапте ань ши челе шапте спиче фрумоасе ынсямнэ шапте ань: есте ун сингур вис.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
Челе шапте вачь сфрижите ши урыте, каре се суяу дупэ челе динтый, ынсямнэ шапте ань, ши челе шапте спиче гоале, арсе де вынтул де рэсэрит, вор фи шапте ань де фоамете.
28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
Астфел, дупэ кум ам спус луй Фараон, Думнезеу а арэтат луй Фараон че аре сэ факэ.
29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
Ятэ, вор фи шапте ань де маре белшуг ын тоатэ цара Еӂиптулуй.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
Дупэ ей, вор вени шапте ань де фоамете, аша кэ се ва уйта тот белшугул ачеста ын цара Еӂиптулуй, ши фоаметя ва топи цара.
31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
Фоаметя ачаста каре ва урма ва фи аша де маре кэ ну се ва май куноаште белшугул ын царэ.
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
Кыт привеште фаптул кэ Фараон а висат висул де доуэ орь, ынсямнэ кэ лукрул есте хотэрыт дин партя луй Думнезеу ши кэ Думнезеу Се ва грэби сэ-л адукэ ла ындеплинире.
33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
Акум, Фараон сэ алягэ ун ом причепут ши ынцелепт ши сэ-л пунэ ын фрунтя цэрий Еӂиптулуй.
34 Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
Фараон сэ пунэ префекць ын царэ, ка сэ ридиче о чинчиме дин роаделе Еӂиптулуй ын тимпул челор шапте ань де белшуг.
35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
Сэ се стрынгэ тоате букателе дин ачешть ань бунь каре ау сэ винэ; сэ се факэ, ла ындемына луй Фараон, грэмезь де грыу, провизий ын четэць, ши сэ ле пэзяскэ.
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
Букателе ачестя вор фи провизия цэрий пентру чей шапте ань де фоамете каре вор вени ын цара Еӂиптулуй, пентру ка цара сэ ну фие прэпэдитэ де фоамете.”
37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
Кувинтеле ачестя ау плэкут луй Фараон ши тутурор служиторилор луй.
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
Ши Фараон а зис служиторилор сэй: „Ам путя ной оаре сэ гэсим ун ом ка ачеста, каре сэ айбэ ын ел Духул луй Думнезеу?”
39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
Ши Фараон а зис луй Иосиф: „Фииндкэ Думнезеу ць-а фэкут куноскуте тоате ачесте лукрурь, ну есте нимень каре сэ фие атыт де причепут ши атыт де ынцелепт ка тине.
40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
Те пун май-маре песте каса мя ши тот попорул меу ва аскулта де порунчиле тале. Нумай скаунул меу де домние мэ ва ридика май пресус де тине.”
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
Фараон а зис луй Иосиф: „Уйте, ыць дау стэпынире песте тоатэ цара Еӂиптулуй.”
42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
Фараон шь-а скос инелул дин деӂет ши л-а пус ын деӂетул луй Иосиф; л-а ымбрэкат ку хайне де ин субцире ши й-а пус ун ланц де аур ла гыт.
43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
Л-а суит ын карул каре веня дупэ ал луй ши стригау ынаинтя луй: „Ын ӂенункь!” Астфел й-а дат Фараон стэпынире песте тоатэ цара Еӂиптулуй.
44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
Ши а май зис луй Иосиф: „Еу сунт Фараон! Дар фэрэ тине нимень ну ва ридика мына, нич пичорул, ын тоатэ цара Еӂиптулуй.”
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
Фараон а пус луй Иосиф нумеле: Цафнат-Паенях ши й-а дат де невастэ пе Аснат, фата луй Поти-Фера, преотул луй Он. Ши Иосиф а порнит сэ черчетезе цара Еӂиптулуй.
46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
Иосиф ера ын вырстэ де трейзечь де ань кынд с-а ынфэцишат ынаинтя луй Фараон, ымпэратул Еӂиптулуй, ши а плекат де ла Фараон ши а стрэбэтут тоатэ цара Еӂиптулуй.
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
Ын тимпул челор шапте ань де род, пэмынтул а дат букате дин белшуг.
48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
Иосиф а стрынс тоате букателе дин ачешть шапте ань де белшуг ын цара Еӂиптулуй. А фэкут провизий ын четэць, пунынд ын фиекаре четате букателе де пе кымпул де примпрежур.
49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
Иосиф а стрынс грыу ка нисипул мэрий, атыт де мулт, кэ ау ынчетат сэ-л май мэсоаре, пентру кэ ера фэрэ мэсурэ.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
Ынаинтя анилор де фоамете, и с-ау нэскут луй Иосиф дой фий, пе каре й-а нэскут Аснат, фата луй Поти-Фера, преотул луй Он.
51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
Иосиф а пус ынтыюлуй нэскут нумеле Манасе „кэч”, а зис ел, „Думнезеу м-а фэкут сэ уйт тоате неказуриле меле ши тоатэ каса татэлуй меу”.
52 А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
Ши челуй де ал дойля й-а пус нумеле Ефраим „кэч”, а зис ел, „Думнезеу м-а фэкут родитор ын цара ынтристэрий меле”.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
Чей шапте ань де белшуг каре ау фост ын цара Еӂиптулуй ау трекут
54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
ши ау ынчепут сэ винэ чей шапте ань де фоамете, аша кум вестисе Иосиф. Ын тоате цэриле ера фоамете, дар ын тоатэ цара Еӂиптулуй ера пыне.
55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
Кынд а флэмынзит, ын сфыршит, тоатэ цара Еӂиптулуй, попорул а стригат ла Фараон сэ-й дя пыне. Фараон а спус тутурор еӂиптенилор: „Дучеци-вэ ла Иосиф ши фачець че вэ ва спуне ел.”
56 (А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
Фоаметя бынтуя ын тоатэ цара. Иосиф а дескис тоате локуриле ку провизий ши а вындут грыу еӂиптенилор. Фоаметя крештя дин че ын че май мулт ын цара Еӂиптулуй.
57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Ши дин тоате цэриле веня лумя ын Еӂипт ка сэ кумпере грыу де ла Иосиф, кэч ын тоате цэриле ера фоамете маре.
