Битие 41
1 Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
post duos annos vidit Pharao somnium putabat se stare super fluvium
2 ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
de quo ascendebant septem boves pulchrae et crassae nimis et pascebantur in locis palustribus
3 ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
aliae quoque septem emergebant de flumine foedae confectaeque macie et pascebantur in ipsa amnis ripa in locis virentibus
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
devoraveruntque eas quarum mira species et habitudo corporum erat expergefactus Pharao
5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
rursum dormivit et vidit alterum somnium septem spicae pullulabant in culmo uno plenae atque formonsae
6 ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
aliae quoque totidem spicae tenues et percussae uredine oriebantur
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
devorantes omnem priorum pulchritudinem evigilans post quietem
8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
et facto mane pavore perterritus misit ad coniectores Aegypti cunctosque sapientes et accersitis narravit somnium nec erat qui interpretaretur
9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
tunc demum reminiscens pincernarum magister ait confiteor peccatum meum
10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
iratus rex servis suis me et magistrum pistorum retrudi iussit in carcerem principis militum
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
ubi una nocte uterque vidimus somnium praesagum futurorum
12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
erat ibi puer hebraeus eiusdem ducis militum famulus cui narrantes somnia
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
audivimus quicquid postea rei probavit eventus ego enim redditus sum officio meo et ille suspensus est in cruce
14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
protinus ad regis imperium eductum de carcere Ioseph totonderunt ac veste mutata obtulerunt ei
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
cui ille ait vidi somnia nec est qui edisserat quae audivi te prudentissime conicere
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
respondit Ioseph absque me Deus respondebit prospera Pharaoni
17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
narravit ergo ille quod viderat putabam me stare super ripam fluminis
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
et septem boves de amne conscendere pulchras nimis et obesis carnibus quae in pastu paludis virecta carpebant
19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
et ecce has sequebantur aliae septem boves in tantum deformes et macilentae ut numquam tales in terra Aegypti viderim
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
quae devoratis et consumptis prioribus
21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
nullum saturitatis dedere vestigium sed simili macie et squalore torpebant evigilans rursum sopore depressus
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
vidi somnium septem spicae pullulabant in culmo uno plenae atque pulcherrimae
23 И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
aliae quoque septem tenues et percussae uredine oriebantur stipula
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
quae priorum pulchritudinem devorarunt narravi coniectoribus somnium et nemo est qui edisserat
25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
respondit Ioseph somnium regis unum est quae facturus est Deus ostendit Pharaoni
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
septem boves pulchrae et septem spicae plenae septem ubertatis anni sunt eandemque vim somnii conprehendunt
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
septem quoque boves tenues atque macilentae quae ascenderunt post eas et septem spicae tenues et vento urente percussae septem anni sunt venturae famis
28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
qui hoc ordine conplebuntur
29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
ecce septem anni venient fertilitatis magnae in universa terra Aegypti
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
quos sequentur septem anni alii tantae sterilitatis ut oblivioni tradatur cuncta retro abundantia consumptura est enim fames omnem terram
31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
et ubertatis magnitudinem perditura inopiae magnitudo
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
quod autem vidisti secundo ad eandem rem pertinens somnium firmitatis indicium est eo quod fiat sermo Dei et velocius impleatur
33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
nunc ergo provideat rex virum sapientem et industrium et praeficiat eum terrae Aegypti
34 Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
qui constituat praepositos per singulas regiones et quintam partem fructuum per septem annos fertilitatis
35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
qui iam nunc futuri sunt congreget in horrea et omne frumentum sub Pharaonis potestate condatur serveturque in urbibus
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
et paretur futurae septem annorum fami quae pressura est Aegyptum et non consumetur terra inopia
37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
placuit Pharaoni consilium et cunctis ministris eius
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
locutusque est ad eos num invenire poterimus talem virum qui spiritu Dei plenus sit
39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
dixit ergo ad Ioseph quia ostendit Deus tibi omnia quae locutus es numquid sapientiorem et similem tui invenire potero
40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
tu eris super domum meam et ad tui oris imperium cunctus populus oboediet uno tantum regni solio te praecedam
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
dicens quoque rursum Pharao ad Ioseph ecce constitui te super universam terram Aegypti
42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
tulit anulum de manu sua et dedit in manu eius vestivitque eum stola byssina et collo torquem auream circumposuit
43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
fecitque ascendere super currum suum secundum clamante praecone ut omnes coram eo genuflecterent et praepositum esse scirent universae terrae Aegypti
44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
dixit quoque rex ad Ioseph ego sum Pharao absque tuo imperio non movebit quisquam manum aut pedem in omni terra Aegypti
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
vertitque nomen illius et vocavit eum lingua aegyptiaca Salvatorem mundi dedit quoque illi uxorem Aseneth filiam Putiphare sacerdotis Heliopoleos egressus itaque Ioseph ad terram Aegypti
46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
triginta autem erat annorum quando stetit in conspectu regis Pharaonis circuivit omnes regiones Aegypti
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
venitque fertilitas septem annorum et in manipulos redactae segetes congregatae sunt in horrea Aegypti
48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
omnis etiam frugum abundantia in singulis urbibus condita est
49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
tantaque fuit multitudo tritici ut harenae maris coaequaretur et copia mensuram excederet
50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
nati sunt autem Ioseph filii duo antequam veniret fames quos ei peperit Aseneth filia Putiphare sacerdotis Heliopoleos
51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
vocavitque nomen primogeniti Manasse dicens oblivisci me fecit Deus omnium laborum meorum et domum patris mei
52 А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
nomen quoque secundi appellavit Ephraim dicens crescere me fecit Deus in terra paupertatis meae
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
igitur transactis septem annis ubertatis qui fuerant in Aegypto
54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
coeperunt venire septem anni inopiae quos praedixerat Ioseph et in universo orbe fames praevaluit in cuncta autem terra Aegypti erat panis
55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
qua esuriente clamavit populus ad Pharaonem alimenta petens quibus ille respondit ite ad Ioseph et quicquid vobis dixerit facite
56 (А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
crescebat autem cotidie fames in omni terra aperuitque Ioseph universa horrea et vendebat Aegyptiis nam et illos oppresserat fames
57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
omnesque provinciae veniebant in Aegyptum ut emerent escas et malum inopiae temperarent
