Битие 39
1 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.
Joseph [May he add] was brought down to Egypt [Abode of slavery]. Potiphar, an officer of Pharaoh’s, the captain of the guard, an Egyptian [person from Abode of slavery], bought him from the hand of the Ishmaelites [Pays attention God] that had brought him down there.
2 И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.
Adonai was with Joseph [May he add], and he was a prosperous man. He was in the house of his master the Egyptian [person from Abode of slavery].
3 И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,
His master saw that Adonai was with him, and that Adonai made all that he did prosper in his hand.
4 Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
Joseph [May he add] found chen ·grace· in his sight. He ministered to him, and he made him overseer over his house, and all that he had he put into his hand.
5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.
From the time that he made him overseer in his house, and over all that he had, Adonai blessed the Egyptian’s [person from Abode of slavery] house for Joseph [May he add]’s sake. Adonai’s blessing was on all that he had, in the house and in the field.
6 А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.
He left all that he had in Joseph [May he add]’s hand. He didn’t concern himself with anything, except for the food which he ate. Joseph [May he add] was well-built and handsome.
7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.
After these things, his master’s wife set her eyes on Joseph [May he add]; and she said, “Lie with me.”
8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;
But he refused, and said to his master’s wife, “Behold, my master does not know what is with me in the house, and he has put all that he has into my hand.
9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
No one is greater in this house than I am, and he has not kept back anything from me but you, because you are his wife. How then can I do this great wickedness, and sin ·err (the standard goal)· against God?”
10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
As she spoke to Joseph [May he add] day by day, he didn’t sh'ma ·hear obey· her, to lie by her, or to be with her.
11 А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,
About this time, he went into the house to do his work, and there were none of the men of the house inside.
12 тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
She caught him by his garment, saying, “Lie with me!” He left his garment in her hand, and ran outside.
13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,
When she saw that he had left his garment in her hand, and had run outside,
14 тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
she called to the men of her house, and spoke to them, saying, “Behold, he has brought in a Hebrew [Immigrant] to us to mock us. He came in to me to lie with me, and I cried with a loud voice.
15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.
When he sh'ma ·heard obeyed· that I lifted up my voice and cried, he left his garment by me, and ran outside.”
16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
She laid up his garment by her, until his master came home.
17 И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;
She spoke to him according to these words, saying, “The Hebrew [Immigrant] servant, whom you have brought to us, came in to me to mock me,
18 но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.
and as I lifted up my voice and cried, he left his garment by me, and ran outside.”
19 Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.
When his master sh'ma ·heard obeyed· the words of his wife, which she spoke to him, saying, “This is what your servant did to me,” his wrath was kindled.
20 И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.
Joseph [May he add]’s master took him, and put him into the prison, the place where the king’s prisoners were bound, and he was there in custody.
21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
But Adonai was with Joseph [May he add], and showed chesed ·loving-kindness· to him, and gave him chen ·grace· in the sight of the keeper of the prison.
22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.
The keeper of the prison committed to Joseph [May he add]’s hand all the prisoners who were in the prison. Whatever they did there, he was responsible for it.
23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.
The keeper of the prison didn’t look after anything that was under his hand, because Adonai was with him; and that which he did, Adonai made it prosper.
