Битие 38
1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
And it came to pass at that time, that Judah went down from his brethren, and turned in to a certain Adullamite, whose name [was] Hirah.
2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
And Judah saw there a daughter of a certain Canaanite, whose name [was] Shuah; and he took her, and went in to her.
3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
And she conceived, and bore a son; and he called his name Er.
4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
And she conceived again, and bore a son; and she called his name Onan.
5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
And she yet again conceived, and bore a son; and called his name Shelah: and he was at Chezib, when she bore him.
6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
And Judah took a wife for Er his first-born, whose name [was] Tamar.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
And Er, Judah's first-born, was wicked in the sight of the LORD; and the LORD slew him.
8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
And Judah said to Onan, Go in to thy brother's wife, and marry her, and raise up seed to thy brother.
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
And Onan knew that the seed would not be his: and it came to pass, when he went in to his brother's wife, that he frustrated the purpose, lest he should give seed to his brother.
10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
And the thing which he did displeased the LORD: wherefore he slew him also.
11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
Then said Judah to Tamar his daughter-in-law, Remain a widow at thy father's house, till Shelah my son shall be grown; (for he said, Lest perhaps he die also as his brethren [did]: ) and Tamar went and dwelt in her father's house.
12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
And in process of time, the daughter of Shuah Judah's wife died: and Judah was comforted, and went up to his sheep-shearers to Timnath, he and his friend Hirah the Adullamite.
13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
And it was told to Tamar, saying, Behold, thy father-in-law goeth up to Timnath, to shear his sheep.
14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.
And she put off from her, her widow's garments, and covered her with a vail, and wrapped herself, and sat in an open place, which [is] by the way to Timnath: for she saw that Shelah was grown, and she was not given to him for a wife.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
When Judah saw her, he thought her [to be] a harlot; because she had covered her face.
16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
And he turned to her by the way, and said, Come, I pray thee, let me have access to thee; (for he knew not that she [was] his daughter-in-law: ) and she said, What wilt thou give me, that thou mayst have access to me?
17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
And he said, I will send [thee] a kid from the flock: and she said, Wilt thou give [me] a pledge, till thou sendest [it]?
18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.
And he said, What pledge shall I give thee? and she said, Thy signet, and thy bracelets, and thy staff that [is] in thy hand: and he gave [them to] her, and came in to her, and she conceived by him.
19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
And she arose and went her way and laid by her vail from her, and put on the garments of her widowhood.
20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
And Judah sent the kid by the hand of his friend the Adullamite, to receive [his] pledge from the woman's hand: but he found her not.
21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.
Then he asked the men of that place, saying, where [is] the harlot that [was] openly by the way-side? and they said, There was no harlot in this [place].
22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
And he returned to Judah, and said, I cannot find her; and also the men of the place said, [that] there was no harlot in this [place].
23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
And Judah said, Let her take [it] to her, lest we be shamed: behold, I sent this kid, and thou hast not found her.
24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
And it came to pass about three months after, that it was told to Judah, saying, Tamar thy daughter-in-law hath played the harlot; and also, behold she [is] with child by lewdness: and Judah said, Bring her forth, and let her be burnt.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
When she [was] brought forth, she sent to her father-in-law, saying, By the man whose these [are], am I with child: and she said, Discern, I pray thee, whose [are] these, the signet, and bracelets, and staff.
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
And Judah acknowledged [them], and said She hath been more righteous than I; because that I gave her not to Shelah my son: and he knew her again no more.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
And it came to pass in the time of her travail, that behold, twins [were] in her womb.
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
And it came to pass when she travailed, that [the one] put out [his] hand; and the midwife took and bound upon his hand a scarlet thread, saying, This came out first.
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.
And it came to pass as he drew back his hand, that behold, his brother came out; and she said, How hast thou broken forth? [this] breach [be] upon thee: therefore his name was called Pharez.
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
And afterwards came out his brother that had the scarlet thread upon his hand; and his name was called Zarah.
