Битие 38
1 По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
To naah Judah loe angmah ih nawkamyanawk to caehtaak moe, Adullam acaeng Hirah khaeah caeh tathuk.
2 И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
Judah mah to ah Kanaan acaeng Shuah canu to hnuk, anih to zu ah lak moe, a iih haih.
3 И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
Nongpata loe zokpomh moe, capa maeto sak; anih to Er, tiah ahmin phui.
4 И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
Nongpata loe zokpomh let moe, capa maeto sak, anih to Onan, tiah ahmin sak.
5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
Anih loe zokpomh let bae moe, capa maeto sak, anih to Shelah, tiah ahmin sak; to capa loe Kezib vangpui ah oh naah tapen.
6 След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
Judah mah a calu, Er hanah zu lak pae; anih ih ahmin loe Tamar.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
Toe Judah ih calu Er loe, Angraeng mikhnuk ah kahoih ai kami ah oh; to pongah anih to Angraeng mah dueksak ving.
8 Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
To naah Judah mah Onan khaeah, nam ya ih zu khaeah caeh ah, anih to zu haih ah loe nam ya han caa sah paeh, tiah a naa.
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
Anih hoi sak ih caa loe angmah ih caa ah om mak ai, tito Onan mah panoek naah, am ya han caa sak pae han koeh ai pongah, amya ih zu khaeah iih naah, angmah ih atii to tasa bangah pathok ving.
10 А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
To tiah sak ih hmuen to Angraeng mah koeh ai; to pongah anih doeh dueksak.
11 Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, като вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
To pongah Judah mah angmah ih langah Tamar khaeah, Ka capa Shelah thendoeng ai karoek to nam pa im ah hmai ah, tiah a naa. Anih doeh amya hnik baktiah dueh moeng tih, tiah a poek. To pongah Tamar loe amlaem moe, ampa im ah a hmaih.
12 След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
Nasetto maw oh pacoengah Shuah canu, Judah ih zu to duek; Judah palungsae dip pacoengah loe angmah ih tuu mui aat kaminawk khaeah, Adullam acaeng angmah ih ampui Hirah hoi nawnto Timnah vangpui ah caeh.
13 И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
To naah nam qang loe tuu mui aah hanah Timnah vangpui ah caeh, tiah Tamar khaeah thuih pae o.
14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не му бе дадена за жена.
To naah lamhmai khukbuen to angkhring moe, a mikhmai to khuk khoep, a lu to zaeng pacoengah Timnah vangpui caehhaih loklam ah kaom, Enaim akunhaih khongkha taengah anghnut; Shelah loe thendoeng boeh, toe anih to zusak han koeh ai, tito a langah mah panoek.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
Judah mah anih to hnuk naah, mikhmai to khuk khoep pongah, tangzat zaw nongpata mue, tiah a poek.
16 Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; ( защото не позна, че беше снаха му ). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
(To nongpata loe angmah ih langah ni, tito panoek ai) pongah, anih khaeah loklam taengah caeh moe, Nang khaeah na iipsak ah, tiah a naa. Nongpata mah kai nang iih haih nahaeloe, timaw nang paek han? tiah a naa.
17 А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
Anih mah, Maeh caa to kang pat han, tiah a naa. Nongpata mah to tiah nahaeloe to hmuen nang pat ai nathung ah hmuen maeto ka ban ah nang koeng thai tih maw? tiah a naa let.
18 Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея, и тя зачна от него.
Nongpa mah tih hmuen maw kang koeng han loe? tiah a naa. Nongpata mah, Nangmah ih bantuek, banlakok hoi cunghet, tiah a naa. Anih mah to hmuennawk to nongpata hanah paek pacoengah, anih to a iih haih, to pongah nongpata loe zokpomh.
19 После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
To pacoengah nongpata loe angthawk moe, a caeh, anih mah mikhmai khukhaih kahni to angkhring moe, lamhmai khukbuen to angkhuk let.
20 А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
Judah mah nongpata khaeah suek ih hmuennawk to lak let hanah koeh pongah, angmah ih ampui Adullam acaeng khaeah maeh caa to a pat pae; toe anih mah nongpata to hnu ai boeh.
21 Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.
To naah to ahmuen ah kaom kaminawk khaeah, Enaim lam taengah kaom tangzat zaw nongpata loe naa ah maw oh? tiah a dueng. Nihcae mah, Haeah tangzat zaw nongpata om ai bae, tiah a naa o.
22 И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
Anih loe Judah khaeah amlaem let moe, To nongpata to ka hnu ai boeh; to ah kaom kaminawk mah doeh haeah tangzat zaw kami om ai, tiah ang naa o, tiah a thuih pae.
23 И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
To naah Judah mah, Khenah, hae maeh caa hae ka pat pae, toe nongpata to na hnu ai boeh pongah, nongpata mah to ih hmuennawk to angmah han la nasoe, to tih ai nahaeloe azat apaw hoi moeng tih boeh, tiah a naa.
24 Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
Khrah thumto oh pacoengah, Na langah Tamar loe tangzat zawh moe, vaihi zokpom boeh, tiah Judah khaeah thuih pae o. Judah mah, Nongpata to angzo o haih loe hmai hoiah qoeng oh, tiah a naa.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
Anih to angzoh o haih naah, Tamar mah amqang khaeah angmah ih bantuek, banlakok hoi cunghetnawk to thaksak, hae hmuen tawnkung mah kai zok angpomsak, tiah a naa. To pacoengah, khenah, bantuek, banlakok hoi cunghet loe mi ih maw, na panoek maw? tiah a naa.
26 И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
Judah mah to hmuennawk to panoek naah, Ka capa Shelah ka zusak ai pongah, anih loe kai pongah toeng kue, tiah thuih. To pacoengah loe anih to iip haih let ai boeh.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
Khenah, nawkta ohhaih tue phak naah loe, anih ih zok thungah caa hnetto angphae.
28 И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
Caa tapen naah nawkta maeto loe a ban tasa bangah payangh, Caa omsakkung mah hae kami hae tapen hmaloe, tiah thuih moe, nawkta ih ban to tlangqui kathim hoiah zaeng pae.
29 А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес.
Toe ban to azuh let moe, anih ih amnawk to tapen lat; to naah nawkta omsakkung mah, Kawbang maw tha hoi na muk puk thaih takan loe? Tha hoi na muk pukhaih loe na nuiah om nasoe, tiah a naa. To pongah anih ih ahmin to Perez, tiah a sak.
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
To pacoengah ban ah tlangqui kathim zaeng ih amya to tapen; anih to Zerah, tiah ahmin phui.
