< Битие 37 >

1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
Ia, Yakob se dudꞌui na. Leleꞌ naa, Yakob neu leo baliꞌ sia rae Kanaꞌan, fo maꞌahulu na, aman Isak mamana leleon.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
Leleꞌ naa, Yakob anan esa mia sao na Rahel, naran Yusuf. Ana too sanahulu hitu ma, no aꞌa nara reu ranea hiek-lombo ra. Aꞌa nara, anaꞌ mia Yakob sao nara, Bilha ma Silpa. Te Yusuf ia, mana nendi-nendiꞌ dedꞌeat fee ama na, soꞌal aꞌa nara.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
Bonggi Yusuf te, Yakob lasiꞌ ena. Naa de ana sue Yusuf lenaꞌ ana na laen ra. Lao esa, Yakob soo badꞌu naru meulauꞌ esa, fee Yusuf.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
Aꞌa nara rahine ama na sue Yusuf lenaꞌ, de ramanasa e seli. Ara nda nau ola-olaꞌ malolole ro e sa ena.
5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
Tetembaꞌ esa ma, Yusuf nalamein. De nafadꞌe meit naa neu aꞌa nara nae, “We! Hei rena dei! Au ulumein ae basa nggita paꞌa are-nggandum sia osi rala. Au are ngga nambariiꞌ ndos. Te hei are mara rambariiꞌ nduleꞌ au are ngga, ma beꞌutee neu are ngga.” Aꞌa nara rena rala ma, ramanasa e.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
Boe ma ara ai Yusuf rae, “Woi! Mbei ma ho mae dadꞌi hai malangga mana parenda ma, do?” Ara ramanasa e seli, huu nafadꞌe meit naa.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
Basa naa ma, Yusuf nalamein seluꞌ fai. De ana nafadꞌe aꞌa nara nae, “We! Au ulumein fai. Au ita relo, fulan, ma nduuꞌ sanahulu esa. Basa se beꞌutee malolole neu au.”
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
Yusuf dui basa meit naa neu aman no aꞌa nara ma, aman ai e nae, “Meit saa ka naa! Ho duꞌa mae au, o inam, ma aꞌa mara ima idꞌu ei ma, do? Ho seli, ma!”
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
De Yusuf aꞌa nara rambedꞌaꞌ ralaꞌ ro e. Te aman dudꞌuꞌa meit naa nakandooꞌ a.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
Faiꞌ esa ma, Yusuf aꞌa nara rendi ama na hiek-lombo nara losa deka no kambo Sikem.
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
Nda dooꞌ sa ma, ama na nae, “Yusuf e! Aꞌa mara ranea hiek-lombo deka no Sikem. De muote fo muu seꞌu se dei.” Yusuf nataa nae, “Malole amaꞌ.”
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
Boe ma ama na nae, “Muu dei, fo seꞌu aꞌa mara ro hiek-lombo nggara. Ara ona bee naa, baliꞌ mufadꞌe au.” Boe ma, Yusuf lao hela rae Hebron moo na, de nakandoo Sikem neu.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
Losa naa, de sangga se ndule mooꞌ a. Basa ma, nandaa no atahori esa. De atahori naa natane e nae, “Ho sangga saa?’.
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
Yusuf nataa nae, “Toꞌo. Au sangga aꞌa nggara. Ara mboo hiek-lombo sangga uru deka-deka ia. Toꞌo nita se boe, do?”
17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
Nafadꞌe nae, “Ara nda sia ia sa. Oi rae reu sia deka-deka kambo Dotan.” Boe ma, Yusuf neu tungga aꞌa nara, losa nita se sia Dotan.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
Yusuf feꞌe sia dodꞌooꞌ, te ara rita e ena. Boe ma ara maꞌiraꞌ rae tao risa e.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
Esa nafadꞌe esa nae, “Mete dei. Malangga meit a nema ena!
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
Ata tao tisa e leo, do? Basa fo honda hendiꞌ e nisiꞌ oe mates rala neu. Dei fo tafadꞌe amaꞌ tae banda fui ra raa hendi e. Basa fo ata mete meit nara, taꞌo bee!”
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
Rena nala naa ma, aꞌa Ruben na sangga dalaꞌ fo nae fee ne nasodꞌa. De ana ai odꞌi nara nae, “We! Ata afiꞌ tao tisa e!
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
Malole lenaꞌ ata tumbuꞌ e nisiꞌ oe mates ia rala. Sia ia mamana maꞌabambiꞌ, de atahori nda rahine sa. Sadꞌi afiꞌ tasaiꞌ raa na.” Ana olaꞌ taꞌo naa, huu ana nae mboꞌi Yusuf, fo denu e baliꞌ.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
Yusuf losa boe ma, aꞌa nara toꞌu rala e, de sidꞌa hendi badꞌu naru meulau na.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
Basa ma, ara lea dudꞌui e, de timba e oe mates rala neu.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
Basa boe ma ara baliꞌ reu raa. Ara feꞌe raa, aiboiꞌ ma, rita nononggoꞌ esa nema. Nononggoꞌ naa, banda onta nara fua bua danggan, onaꞌ hau maꞌameniꞌ, bumbu-bumbu, ma modꞌo mataꞌ-mataꞌ. Tao-tao te nononggoꞌ naa atahori Ismael mia kambo Gilead rae laoꞌ dooꞌ reu sia Masir.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
Basa ma, Yahuda nafadꞌe odꞌi-aꞌa nara nae, “Weh! Malole lenaꞌ taꞌo ia. Afiꞌ tisa e. Hita hambu saa, boe? Mae ona bee o, nda taꞌafuniꞌ tala raa na sa.
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
Malole lenaꞌ seo hendiꞌ e neu atahori Ismael ra. Mae tao taꞌo bee mbali e o, eni, hita odꞌi bꞌonggi na. De afiꞌ taꞌahinaꞌ e!” Boe ma, basa se tungga oꞌola na.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
Basa naa ma, nandaa no atahori mana danggan naa ra tungga naa, Yusuf aꞌa nara lea e mia oe rala. De ara seo e neu atahori Ismael ra, no feli na doi fulaꞌ rua nulu. Basa ma, ara rendi Yusuf Masir neu.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
Ara seo Yusuf, te Ruben nda bubꞌuluꞌ sa. Leleꞌ ana baliꞌ nisiꞌ oe mataꞌ a neu, ana nggengger nala seli, huu Yusuf nese ena. De ana sisidꞌa bua na sia ao na, huu ralan susa nala seli.
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
Boe ma ana baliꞌ nisiꞌ odꞌi nara nae, “Aweee! Anaꞌ a nese ia ena. Ia naa, au ae tao taꞌo bee fai?”
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
Basa ma ara hala hiek esa, de haꞌi Yusuf badꞌu meulau na, de boroꞌ e neu raaꞌ.
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
Haꞌi rala badꞌu fo akaꞌ raaꞌ naa, de rendi fee ama na, ma rafadꞌe rae, “Amaꞌ! Hai here mala badꞌu ia. Mete sobꞌa. Afiꞌ losa odꞌi Yusuf ena na.”
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
Yakob mete badꞌu a ma, nahine neuꞌ ena. Nataa nae, “Aweee! Memaꞌ ia au ana ngga badꞌu na. Mitaꞌ mae banda fui ra raa e sia bee ena. Aweee! Au ana ngga mate ena!”
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
Basa naa ma, Yakob sisidꞌa badꞌu na, de olu karon abas, huu ana susa nala seli. Boe ma ana nggaee nakandondooꞌ a anan doo na seli.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
Basa ana touꞌ ma ana ina nara rema radadale, te nda rala e sa. Ana nae, “Hokoꞌ! Au susa losa mate. Au nda bisa liliiꞌ anaꞌ ia sa.” De Yakob susa nakandooꞌ a, huu nasanedꞌa anan Yusuf mana mateꞌ a. (Sheol h7585)
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
Leleꞌ Yakob feꞌe susa taꞌo naa, te atahori danggan naa ra losa Masir ena. De reu seo Yusuf neu malangga esa, naran Potifar. Eni, mane Masir a malangga nanea na.

< Битие 37 >