Битие 37
1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
Menina Jekopu'a agri nefa zoka mani'neno hu'nea mopare Kenani mani'ne.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
Ama'i Jekopu naga nofimofo naneke. Josefe'a 17ni'a zagegafu nehuno, nehaza ne' mani'neno nefu'zane afutami kegava hu'ne. Bilhane, Zilpagizni nefa a'tremokizini mofavre'mozane kegava hu'naze. Josefe'a nefu'za havizama nehazankea erino nezmafana ome asami'ne.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
Hagi Israeli'a (Jekopu'a) miko ne'mofavre'afintira, Josefena tusiza huno avesinte'ne. Na'ankure agra ravusefinka ante'neankino, agra avasese'ane kena tro huno antaninte'ne.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
Ana hige'za Josefe nefu'za, kazama nezmafa'ma tusiza huno agri'ma avesinentege'za nege'za, zamagra avesi nonte'za knare hu'za fru keaga huomi'naze.
5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
Hagi mago kenagera Josefe'a ava'na keteno, afuhe'mokizmi ana avana kea zamasmige'za, zamagra mago'ene tusiza hu'za zamarimpa ahente'naze.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
Josefe'a amanage huno zamasami'ne, Muse (plis) hurmantoanki ava'nama ke'noa zamofo nanekea antahiho,
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
hozafi witi ananekunkeno nagri witimo'a oti fatgo higeno, tamagri witimo'za regagi'za, nagri witirera kepri hu'naze.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
Anante nefu'za amanage hu'za antahige'naze, tagrira tagaterenka kagra kini mani'za nehano. Tamage hunka kegava hurante'za nehano, nehu'za mago'ene zamasigu hunente'za, agri avana kene, ke'anena ontahi'naze.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
Anante mago'ene ava'na keteno afuhe'i amanage huno zamasami'ne, Antahiho, mago'ene ava'nagoana, zagene, ikane, 11ni'a ofumo'za nagrite kepri hunante'naze.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
Josefe'a anage huno nefane, afuhe'inena nezmasmigeno, nafa'amo'a amanage huno kesune, Kagra nankna ava'na negane? Nagrane, negrera'ene negafu'zanena tamage huta kagrite kepri hugahuno?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
Agri afuhe'za amefi'a ke hunte'nazanagi, nefa'a hakare'a nanekea antahi antahifi atre'ne.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
Mago'zupa agri nefu'za, nezmafa afutami avre'za traza nehogu Sekemu vu'nazageno,
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
Israeli'a amanage huno Josefena asami'ne, Negafu'za afuzaga zamavare'za Sekemu traza me'nerega ome zamante'za mani'nazanki ege'na, huganta'nena vuo. Higeno Josefe'a amanage huno kenona hu'ne, Nagra vugahue.
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
Higeno nefa'a amanage huno Josefena asmi'ne, Menina vunka negafuzane, afuzaganena knare hu'za mani'nafi ome ketenka, ete enka kea eme nasmio. Anage nehuno huntegeno Hebroni agupofinti vuno Sekemu uhanati'ne.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
Anantega ome hakeno vano nehigeno mago ne'mo anampi negeno anage huno antahige'ne, na'anku kagra nehakrane?
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
Higeno Josefe'a anage hu'ne, Nagra nafuhemokizmigu nehakroanki, muse (plis) hugantoanki inantega afu'zmia kegava hu'za mani'nafi nasmio?
17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
Higeno ana ne'mo'a anage huno asamine, Amafinti atre'za vunaku nehu'za, Dotani vanune nehazage'na antahi'noe. Higeno Josefe'a zamage zamavaririno vuno afuhe'ina Dotani ome zamageno erifore hu'ne.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
Hagi Josefe'a afete ne-eno eravao osu'nege'za afuhe'za nege'za, ahe frigahune hu'za kea retro hu'naze.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
Zamagra zamagra ke hugantugama hu'za amanage hu'naze, ava'na kege nera antu e!
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
Hanki menina enketa aheta keri kampi mate'vuta nevazita, amanage hugahune. Afi zagamo aheno ne'ne, nehuta avana ke'amo'a inankna hugahifi kesune!
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
Ana hianagi Rubeni'a ana naneke nentahino, aza hunaku anage hu'ne, atrenketa ahe ofrisanune.
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
Rubeni'a mago'ene amanage huno zamagrira zamasami'ne, Aheta korana eri oragi'sunanki, amima ka'ma kopima me'nea kerifi oheta avre vazisanune. Ana hanageno agra aza huno avreno nefa ome amisigu hu'ne.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
Hanki Josefe'ma eno afuhe'inte'ma ehanatige'za, zamagra azeriza, knare avasese'ane za'za kena nefa'ma antaninte'neana zafi netre'za,
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
zamagra azeri'za tinkeri kampi matevu atre'naze. Ana kerifina tina omnene.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
Ana hute'za, zamagra mani'ne'za ne'za nenaku nehu'za, kesga hu'za zamavua kazana, avazu hunte'za Ismaeli vahe'mo'za Giliatiti ne-eza, kemorizmifi gamune, fukinkna masave tusa masave kregefe'neane (bam) mana'nentake'za mere'ne eri'za Isipi zagore ome atrenaku e'naze.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
Juda'a amanage huno afuhe'mokizigura hu'ne, Neregnama aheta korama'a eri tagisuta nankna miza erigahune?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
Agra tagri kora mani'negu ohesunanki, enketa Ismaeli vahete Josefena mizante atramneno. Hige'za nefu'za ana nanekere mago zamarimpa hu'naze.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
Anante mago'a Midiani vahe'mo'za, fenozama zagore'ma netre'za eneri'za nehaza vahe'mo'za anante neazageno, zamagra Josefena kerifinti avazuhu naga'atre'za Ismaeli vahete 20'a sekel silva zagore atre'naze. Ana hazage'za Josefena avre'za Isipi vu'naze.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
Rubeni'a keri avazare eno keana Josefe'a kerifi omani'negeno kukena'a sgane sagnu hu'ne.
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
Aganahe'inte agra uhanatino amanage hu'ne, Ana mofavre'a omani'ne. Hanki nagra inankna hugahue?
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
Hige'za zamagra Josefe avasese'ane kena eri'za, ve meme ahe'za ana za'za kena'a korama'afi re'za ti'za hute'za,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
anante ana avasese'ane za'za kena, mago'amo'za eri'za nezmafante uhanatiza anage hu'naze. Amama kefore'ma hu'na kena muse (plis) hugantonanki, kagri negamofo za'za kenafi ko.
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
Hazageno keteno amanage hu'ne, Ama'i nagri ne'mofavremofo za'za kene. Afi zagagafamo aheno ne'ne, tamage huno Josefena amprino anitraga trogo hutre'negahie!
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
Anage nehuno Jekopu'a kukena'a braro bruru huno tanefa kateno kukena'are nefreno za'za kna ne'mofonkura huno zavira ate'ne.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
Ana hige'za mika ne'mofa'amo'za, oti'za azeri avavasenaku hu'nazanagi, azeri vava sezankura ave'osi'ne. Hagi agra amanage hu'ne, Nenamofonku zavi netena fri'na fri vahe kumapi umanigahue. Nehuno nefa'a zavi ate'ne. (Sheol h7585)
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
Hagi Midiani vahe'mo'za Isipi uhanati'za Josefena mizante atrazageno, Isipi ne' Fero avate kva ne' Potifa miza se'ne.
