Битие 37
1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
Nagnaed ni Jacob iti daga a pagnanaedan ti amana, iti daga ti Canaan.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
Dagitoy dagiti pasamak maipanggep kenni Jacob. Ti barito a ni Jose nga agtawen iti sangapulo ket pito, ket ay-aywananna dagiti arban a kaduana dagiti kakabsatna a lallaki. Kaduana dagiti annak ni Bilha ken dagiti annak ni Zilpa, nga assawa ti amana. Adda impadamag ni Jose a saan a nasayaat a banag maipanggep kadakuada iti amada.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
Ita, ad-adda ti panangipateg ni Israel kenni Jose ngem kadagiti amin a putotna gapu ta naiyanak daytoy idi lakayen ni Israel. Inyaramidanna isuna iti napintas a kawes.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
Nadlaw dagiti kakabsatna nga ad-adda ti panagayat ti amada kenkuana ngem kadakuada amin a kakabsatna. Ginurada ken saan a nasayaat iti panakisaritada kenkuana.
5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
Nagtagtagainep ni Jose, ket imbagana ti maipapan iti daytoy kadagiti kakabsatna. Ad-adda pay a ginurada isuna.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
Kinunana kadakuada, “Pangngaasiyo ta denggenyo daytoy a natagtagainepko.
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
Mangrepreppettayo kampay idi kadagiti trigo idiay talon, pagammoan ket bimmangon ti rineppetko ken timmakder, ket pagammoan, pinalikmutan ken nagrukob dagiti rineppetyo iti rineppetko.”
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
Kinuna dagiti kakabsatna kenkuana, “Ibagbagam kadi nga idaulloannakaminto? Mapasamakto aya met nga iturayannakami?” Ad-adda a ginurada isuna gapu kadagiti tagtagainepna ken gapu kadagiti sasaona.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
Nagtagtagainep manen isuna iti maysa pay, ket imbagana daytoy kadagiti kakabsatna. Kinunana, “Ammoyo kadi, adda manen natagtagainepko: Nagrukob kano kaniak ti init, ti bulan, ken dagiti sangapulo ket maysa a bituen.”
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
Imbagana met daytoy iti amana a kas met kadagiti kakabsatna, ket tinubngar isuna ti amana. Kinunana kenkuana, “Ania met daytoy a natagtagainepmo? Ibagbagam kadi nga agrukobak kasta met ti inam ken uray pay dagiti kakabsatmo kenka?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
Umapal dagiti kakabsatna kenkuana, ngem ti amana ket pinanpanunotna daytoy a banag.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
Napan idiay Sikem dagiti kakabsatna tapno aywananda dagiti arban ti amada.
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
Kinuna ni Israel kenni Jose, “Di met adda dagiti kakabsatmo idiay Sikem a mangay-aywan kadagiti arban? Umayka ta ibaonka kadakuada.” Kinuna ni Jose kenkuana, “Nakasaganaak.”
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
Kinunana kenkuana, “Mapankan, kitaem no nasayaat met laeng ti kasasaad dagiti kakabsatmo ken dagiti arban, ket umaymo ipakaammo kaniak.” Imbaon ngarud ni Jacob ni Jose manipud iti tanap ti Hebron ket napan isuna idiay Sikem.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
Nakita ti maysa a lalaki ni Jose. Agalla-alla idi ni Jose iti tay-ak. Sinaludsod ti lalaki kenkuana, “Ania ti birbirukem?”
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
Kinuna ni Jose, “Birbirukek dagiti kakabsatko. Ibagam koma kaniak no sadino ti pangay-aywananda kadagiti arban.”
17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
Kinuna ti lalaki, “Pimmanawda iti daytoy a lugar ta nangngegko a kinunada, 'Mapantayo idiay Dotan.”' Sinurot ngarud ni Jose dagiti kakabsatna ket nasarakanna ida idiay Dotan.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
Nakitada isuna iti saan unay nga adayo, ken sakbay a nakaasideg isuna kadakuada, pinanggepda a patayen isuna.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
Kinuna dagiti kakabsatna iti tunggal maysa, “Kitaenyo, um-umay daytoy a managtagtagainep.
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
Umaykayo ngaruden, patayentayo isuna ken itinnagtayo iti maysa kadagiti abut. Ibagatayonto, “Inalun-on isuna ti narungsot nga ayup.' Kitaentayo man no anianto ti pagbanagan dagiti tagtagainepna.”
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
Nangngeg ni Ruben daytoy ket inispalna isuna manipud kadagiti imada. Kinunana, “Saantayo a pukawne ti biagna.”
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
Kinuna ni Ruben kadakuada, “Saanyo a pagayusen ti dara. Ibillengyo isuna iti abut nga adda iti daytoy a let-ang ngem saanyo a dangran isuna”- tapno maispalna isuna manipud kadagiti imada ket maisublina isuna iti amana.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
Ket napasamak nga idi nakadanunen ni Jose iti ayan dagiti kakabsatna, inallada ti napintas a kawesna.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
Innalada isuna ket intinnagda iti abut. Awan naggian ti abut ket awan danum iti daytoy.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
Nagtugawda a mangan iti tinapay. Timman-awda ket adda nakitada a bunggoy dagiti Ismaelita a sumungsungad a naggapu idiay Galaad, ket awit dagiti kamelioda dagiti rekado, bangbanglo ken mirra. Agdaldaliasatda tapno iyapanda dagitoy idiay Egipto.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
Kinuna ni Juda kadagiti kakabsatna, “Ania ti maganabtayo no patayentayo ti kabsattayo ken agulbodtayo gapu iti pannakatayna?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
Umaykayo, ilakotayo ketdi isuna kadagiti Ismaelita a saan ket a dangran. Ta kabsattayo isuna, kadaraantayo a mismo.” Dimngeg dagiti kakabsatna kenkuana.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
Limmabas dagiti agtagtagilako a Midianita. Inyaon dagiti kakabsat ni Jose isuna ket inruarda isuna iti abut. Inlakoda ni Jose kadagiti Ismaelita iti duapulo a pirak. Intugot dagiti Ismaelita ni Jose idiay Egipto.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
Nagsubli ni Ruben idiay ayan ti abut ket idi kitaenna, awan met ni Jose iti abut. Rinay-ab ni Ruben ti kawesna.
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
Nagsubli isuna kadagiti kakabsatna ket kinunana, “Ayanna ngayen ti ubing? Ket siak, papanakon ngay?”
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
Nangpatayda iti kalding ken innalada ti kawes ni Jose ket insawsawda iti dara.
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
Kalpasanna, inyapanda daytoy iti amada ket kinunada, “Nasarakanmi daytoy. Pangngaasim ta kitaem no kawes daytoy ti anakmo wenno saan.”
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
Nabigbig ni Jacob daytoy ket kinunana, “Kawes daytoy ti anakko. Inalun-on isuna ti narungsot nga ayup. Awan duadua a napirsapirsayen ni Jose.”
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
Rinay-ab ni Jacob dagiti kawesna ket nagkawes isuna iti nakersang a lupot. Nagdung-aw isuna para iti putotna iti adu nga aldaw.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
Immay dagiti amin a putotna a lallaki ken babbai tapno liwliwaenda isuna ngem saanna a kayat a maliwliwa. Kinunana, “Mapanakto idiay sheol a silaladingit gapu iti anakko.” Sinangsangitan ni Jacob ni Jose. (Sheol h7585)
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
Inlako isuna dagiti Midianita idiay Egipto, kenni Potifar, maysa nga opisial ti Faraon, ken isu iti mangidadaulo kadagiti guardia ti Faraon.
