Битие 37
1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
And Iacob dwelt in the lande wherein his father was a straunger yt is to saye in the lande of Canaan.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
And these are the generations of Iacob: when Ioseph was. xvij. yere olde he kepte shepe with his brethren and the lad was with the sonnes of Bilha and of Zilpha his fathers wyues. And he brought vnto their father an euyll saynge yt was of them.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
And Israel loued Ioseph more than all his childern because he begat hym in his olde age and he made him a coote of many coloures.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
When his brothren sawe that their father loued him more than all his brethern they hated him and coude not speke one kynde worde vnto him.
5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
Moreouer Ioseph dreamed a dreawe and tolde it his brethren: wherfore they hated him yet the more.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
And he sayde vnto them heare I praye yow this dreame which I haue dreamed:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
Beholde we were makynge sheues in the felde: and loo my shefe arose and stode vpright and youres stode rounde aboute and made obeysaunce to my shefe.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
Than sayde his brethren vnto him: what shalt thou be oure kynge or shalt thou reigne ouer us? And they hated hi yet the more because of his dreame and of his wordes.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
And he dreamed yet another dreame and told it his brethren saynge: beholde I haue had one dreame more: me thought the sonne and the moone and. xi. starres made obaysaunce to me.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
And when he had told it vnto his father and his brethern his father rebuked him and sayde vnto him: what meaneth this dreame which thou hast dreamed: shall I and thy mother and thy brethren come and fall on the grounde before the?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
And his brethern hated him but his father noted the saynge.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
His brethren went to kepe their fathers shepe in Sichem
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
and Israell sayde vnto Ioseph: do not thy brethern kepe in Sichem? come that I may send ye to the. And he answered here am I
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
And he sayde vnto him: goo and see whether it be well with thy brethren and the shepe and brynge me worde agayne: And sent him out of the vale of Hebron for to go to Sichem.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
And a certayne man founde him wandrynge out of his waye in the felde ad axed him what he soughte.
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
And he answered: I seke my brethren tell me I praye the where they kepe shepe
17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
And the man sayde they are departed hece for I herde them say let vs goo vnto Dothan. Thus went Ioseph after his brethren and founde them in Dothan.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
And whe they sawe him a farr of before he came at them they toke councell agaynst him for to sley him
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
and sayde one to another Beholde this dreamer cometh
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
come now and let us sley him and cast him in to some pytt and let vs saye that sonne wiked beast hath deuoured him and let us see what his dreames wyll come to.
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
When Ruben herde that he wet aboute to ryd him out of their handes and sayde let vs not kyll him.
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
And Ruben sayde moreouer vnto them shed not his bloude but cast him in to this pytt that is in the wildernes and laye no handes vpon him: for he wolde haue rydd him out of their handes and delyuered him to his father agayne.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
And as soone as Ioseph was come vnto his brethren they strypte him out of his gay coote that was vpon him
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
and they toke him and cast him in to a pytt: But the pytt was emptie and had no water therein.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
And they satt them doune to eate brede. And as they lyft vp their eyes and loked aboute there came a companye of Ismaelites from Gilead and their camels lade with spicery baulme and myrre and were goynge doune in to Egipte.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
Than sayde Iuda to his brethre what avayleth it that we sley oure brother and kepe his bloude secrett?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
come on let vs sell him to the Ismaelites and let not oure handes be defyled vpon him: for he is oure brother and oure flesh. And his brethren were content.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
Than as the Madianites marchaunt men passed by they drewe Ioseph out of the pytt and sold him vnto the Ismaelites for. xx. peces of syluer. And they brought him into Egipte.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
And when Ruben came agayne vnto the pytt and founde not Ioseph there he rent his cloothes
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
and went agayne vnto his brethern saynge: the lad is not yonder and whether shall I goo?
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
And they toke Iosephs coote ad kylled a goote and dypped the coote in the bloud.
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
And they sent that gay coote and caused it to be brought vnto their father and sayd: This haue we founde: se whether it be thy sones coote or no.
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
And he knewe it saynge: it is my sonnes coote a wicked beast hath deuoured him and Ioseph is rent in peces.
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
And Iacob rent his cloothes ad put sacke clothe aboute his loynes and sorowed for his sonne a longe season.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
Than came all his sonnes ad all his doughters to comforte him. And he wold not be comforted but sayde: I will go doune in to ye grave vnto my sonne mornynge. And thus his father wepte for him. (Sheol h7585)
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
And the Madianytes solde him in Egipte vnto Putiphar a lorde of Pharaos: and his chefe marshall.
