Битие 37
1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
And Jacob dwelled in the land wherein his father was a stranger, in the land of Canaan.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
These are the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, was feeding the flock with his brothers; and the lad was with the sons of Bilhah, and with the sons of Zilpah, his father’s wives: and Joseph brought to his father their evil report.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
Now Israel loved Joseph more than all his children, because he was the son of his old age: and he made him a coat of many colors.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
And when his brothers saw that their father loved him more than all his brothers, they hated him, and could not speak peaceably to him.
5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
And Joseph dreamed a dream, and he told it his brothers: and they hated him yet the more.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
And he said to them, Hear, I pray you, this dream which I have dreamed:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
For, behold, we were binding sheaves in the field, and, see, my sheaf arose, and also stood upright; and, behold, your sheaves stood round about, and made obeisance to my sheaf.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
And his brothers said to him, Shall you indeed reign over us? or shall you indeed have dominion over us? And they hated him yet the more for his dreams, and for his words.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
And he dreamed yet another dream, and told it his brothers, and said, Behold, I have dreamed a dream more; and, behold, the sun and the moon and the eleven stars made obeisance to me.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
And he told it to his father, and to his brothers: and his father rebuked him, and said to him, What is this dream that you have dreamed? Shall I and your mother and your brothers indeed come to bow down ourselves to you to the earth?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
And his brothers envied him; but his father observed the saying.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
And his brothers went to feed their father’s flock in Shechem.
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
And Israel said to Joseph, Do not your brothers feed the flock in Shechem? come, and I will send you to them. And he said to him, Here am I.
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
And he said to him, Go, I pray you, see whether it be well with your brothers, and well with the flocks; and bring me word again. So he sent him out of the vale of Hebron, and he came to Shechem.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
And a certain man found him, and, behold, he was wandering in the field: and the man asked him, saying, What seek you?
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
And he said, I seek my brothers: tell me, I pray you, where they feed their flocks.
17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
And the man said, They are departed hence; for I heard them say, Let us go to Dothan. And Joseph went after his brothers, and found them in Dothan.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
And when they saw him afar off, even before he came near to them, they conspired against him to slay him.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
And they said one to another, Behold, this dreamer comes.
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
Come now therefore, and let us slay him, and cast him into some pit, and we will say, Some evil beast has devoured him: and we shall see what will become of his dreams.
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
And Reuben heard it, and he delivered him out of their hands; and said, Let us not kill him.
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
And Reuben said to them, Shed no blood, but cast him into this pit that is in the wilderness, and lay no hand on him; that he might rid him out of their hands, to deliver him to his father again.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
And it came to pass, when Joseph was come to his brothers, that they stripped Joseph out of his coat, his coat of many colors that was on him;
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
And they took him, and cast him into a pit: and the pit was empty, there was no water in it.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
And they sat down to eat bread: and they lifted up their eyes and looked, and, behold, a company of Ishmeelites came from Gilead with their camels bearing spices and balm and myrrh, going to carry it down to Egypt.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
And Judah said to his brothers, What profit is it if we slay our brother, and conceal his blood?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
Come, and let us sell him to the Ishmeelites, and let not our hand be on him; for he is our brother and our flesh. And his brothers were content.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
Then there passed by Midianites merchants; and they drew and lifted up Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ishmeelites for twenty pieces of silver: and they brought Joseph into Egypt.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
And Reuben returned to the pit; and, behold, Joseph was not in the pit; and he rent his clothes.
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
And he returned to his brothers, and said, The child is not; and I, where shall I go?
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
And they took Joseph’s coat, and killed a kid of the goats, and dipped the coat in the blood;
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
And they sent the coat of many colors, and they brought it to their father; and said, This have we found: know now whether it be your son’s coat or no.
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
And he knew it, and said, It is my son’s coat; an evil beast has devoured him; Joseph is without doubt rent in pieces.
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
And Jacob rent his clothes, and put sackcloth on his loins, and mourned for his son many days.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
And all his sons and all his daughters rose up to comfort him; but he refused to be comforted; and he said, For I will go down into the grave to my son mourning. Thus his father wept for him. (Sheol h7585)
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
And the Midianites sold him into Egypt to Potiphar, an officer of Pharaoh’s, and captain of the guard.
