Битие 37
1 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
And Jacob dwelt in the land where his father sojourned — in the land of Canaan.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
These are the generations of Jacob. Joseph, being seventeen years old, fed the flock with his brethren; and he was doing service with the sons of Bilhah, and with the sons of Zilpah, his father's wives. And Joseph brought to his father an evil report of them.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
And Israel loved Joseph more than all his sons, because he was son of his old age; and he made him a vest of many colours.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
And his brethren saw that their father loved him more than all his brethren, and they hated him, and could not greet him with friendliness.
5 А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
And Joseph dreamed a dream, and told [it] to his brethren, and they hated him yet the more.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
And he said to them, Hear, I pray you, this dream, which I have dreamt:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
Behold, we were binding sheaves in the fields, and lo, my sheaf rose up, and remained standing; and behold, your sheaves came round about and bowed down to my sheaf.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
And his brethren said to him, Wilt thou indeed be a king over us? wilt thou indeed rule over us? And they hated him yet the more for his dreams and for his words.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
And he dreamed yet another dream, and told it to his brethren, and said, Behold, I have dreamt another dream, and behold, the sun and the moon and eleven stars bowed down to me.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?
And he told [it] to his father and to his brethren. And his father rebuked him, and said to him, What is this dream which thou hast dreamt? Shall we indeed come, I and thy mother and thy brethren, to bow down ourselves to thee to the earth?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
And his brethren envied him; but his father kept the saying.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
And his brethren went to feed their father's flock at Shechem.
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
And Israel said to Joseph, Do not thy brethren feed [the flock] at Shechem? Come, that I may send thee to them. And he said to him, Here am I.
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
And he said to him, Go, I pray thee, see after the welfare of thy brethren, and after the welfare of the flock; and bring me word again. And he sent him out of the vale of Hebron; and he came towards Shechem.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
And a man found him, and behold, he was wandering in the country; and the man asked him, saying, What seekest thou?
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото.
And he said, I am seeking my brethren: tell me, I pray thee, where they feed [their flocks].
17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
And the man said, They have removed from this; for I heard them say, Let us go to Dothan. And Joseph went after his brethren, and found them at Dothan.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
And when they saw him from afar, and before he came near to them, they conspired against him to put him to death.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
And they said one to another, Behold, there comes that dreamer!
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
And now come and let us kill him, and cast him into one of the pits, and we will say, An evil beast has devoured him; and we will see what becomes of his dreams.
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
And Reuben heard [it], and delivered him out of their hand, and said, Let us not take his life.
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
And Reuben said to them, Shed no blood: cast him into this pit which is in the wilderness; but lay no hand upon him — in order that he might deliver him out of their hand, to bring him to his father again.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
And it came to pass when Joseph came to his brethren, that they stripped Joseph of his vest, the vest of many colours, which he had on;
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
and they took him and cast him into the pit; now the pit was empty — there was no water in it.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
And they sat down to eat bread; and they lifted up their eyes and looked, and behold, a caravan of Ishmaelites came from Gilead; and their camels bore tragacanth, and balsam, and ladanum — going to carry [it] down to Egypt.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
And Judah said to his brethren, What profit is it that we kill our brother and secrete his blood?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
Come and let us sell him to the Ishmaelites; but let not our hand be upon him; for he is our brother, our flesh. And his brethren hearkened [to him].
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
And Midianitish men, merchants, passed by; and they drew and lifted up Joseph out of the pit, and sold Joseph to the Ishmaelites for twenty silver-pieces; and they brought Joseph to Egypt.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
And Reuben returned to the pit, and behold, Joseph [was] not in the pit; and he rent his garments,
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
and returned to his brethren, and said, The child is not; and I, where shall I go?
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
And they took Joseph's vest, and slaughtered a buck of the goats, and dipped the vest in the blood;
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
and they sent the vest of many colours and had it carried to their father, and said, This have we found: discern now whether it is thy son's vest or not.
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
And he discerned it, and said, [It is] my son's vest! an evil beast has devoured him: Joseph is without doubt rent in pieces!
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
And Jacob rent his clothes, and put sackcloth on his loins, and mourned for his son many days.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Sheol h7585)
And all his sons and all his daughters rose up to comfort him, but he refused to be comforted, and said, For I will go down to my son into Sheol mourning. Thus his father wept for him. (Sheol h7585)
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
And the Midianites sold him into Egypt, to Potiphar, a chamberlain of Pharaoh, the captain of the life-guard.
