< Битие 35 >

1 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
A Bog reèe Jakovu: ustani, idi gore u Vetilj i ondje stani; i naèini ondje žrtvenik Bogu, koji ti se javio kad si bježao od Isava brata svojega.
2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
I Jakov reèe porodici svojoj i svijema koji bijahu s njim: bacite tuðe bogove što su u vas, i oèistite se i preobucite se;
3 и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.
Pa da se dignemo i idemo gore u Vetilj, da naèinim ondje žrtvenik Bogu, koji me je èuo u dan nevolje moje i bio sa mnom na putu kojim sam išao.
4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
I dadoše Jakovu sve bogove tuðe koji bijahu u njihovijem rukama, i oboce, koje imahu u ušima; i Jakov ih zakopa pod hrastom kod Sihema.
5 След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
Potom otidoše. A strah Božji doðe na gradove koji bijahu oko njih, te se ne digoše u potjeru za sinovima Izrailjevijem.
6 И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
I Jakov i sva èeljad što bijaše s njim doðoše u Luz u zemlji Hananskoj, a to je Vetilj.
7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
I ondje naèini žrtvenik, i nazva ono mjesto: Bog Vetiljski, jer mu se ondje javi Bog, kad je bježao od brata svojega.
8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача.
Tada umrije Devora dojkinja Reveèina, i pogreboše je ispod Vetilja pod hrastom, koji nazva Jakov Alon-Vakut.
9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
I javi se Bog Jakovu opet, pošto izide iz Padan-Arama, i blagoslovi ga,
10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
I reèe mu Bog: ime ti je Jakov; ali se otsele neæeš zvati Jakov, nego æe ti ime biti Izrailj. I nadjede mu ime Izrailj.
11 Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
I još mu reèe Bog: ja sam Bog svemoguæi; rasti i množi se; narod i mnogi æe narodi postati od tebe, i carevi æe izaæi iz bedara tvojih.
12 и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
I daæu ti zemlju koju sam dao Avramu i Isaku, i nakon tebe sjemenu tvojemu daæu zemlju ovu.
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
Potom otide od njega Bog s mjesta gdje mu govori.
14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
A Jakov metnu spomenik na istom mjestu gdje mu Bog govori; spomenik od kamena, i pokropi ga kropljenjem, i preli ga uljem.
15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
I Jakov prozva mjesto gdje mu govori Bog Vetilj.
16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
I otidoše od Vetilja. A kad im osta još malo puta do Efrate, porodi se Rahilja, i bješe joj težak poroðaj.
17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
I kad se veoma muèaše, reèe joj babica: ne boj se, imaæeš još jednoga sina.
18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин.
A kad se rastavljaše s dušom te umiraše, nazva ga Venonija; ali mu otac nadjede ime Venijamin.
19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
I umrije Rahilja, i pogreboše je na putu koji ide u Efratu, a to je Vitlejem.
20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
I metnu Jakov spomenik na grob njezin. To je spomenik na grobu Rahiljinu do današnjega dana.
21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
Odatle otišav Izrailj razape šator svoj iza kule Migdolederske.
22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:
I kad Izrailj življaše u onoj zemlji, otide Ruvim i leže s Valom inoèom oca svojega. I to doèu Izrailj. A imaše Jakov dvanaest sinova.
23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
Sinovi Lijini bjehu: Ruvim prvenac Jakovljev, i Simeun i Levije i Juda i Isahar i Zavulon;
24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
A sinovi Rahiljini: Josif i Venijamin;
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
A sinovi Vale robinje Rahiljine: Dan i Neftalim;
26 и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
A sinovi Zelfe robinje Lijine: Gad i Asir. To su sinovi Jakovljevi, koji mu se rodiše u Padan-Aramu.
27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
I Jakov doðe k Isaku ocu svojemu u Mamriju u Kirijat-Arvu, koje je Hevron, gdje Avram i Isak bijahu došljaci.
28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
A Isaku bješe sto i osamdeset godina;
29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
I onemoæav umrije Isak, i bi pribran k rodu svojemu star i sit života; i pogreboše ga Isav i Jakov sinovi njegovi.

< Битие 35 >