Битие 35
1 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
And Elohim said unto Jacob, Arise, go up to Bethel, and dwell there: and make there an altar unto El, that appeared unto thee when thou fleddest from the face of Esau thy brother.
2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
Then Jacob said unto his household, and to all that were with him, Put away the strange elohim that are among you, and be clean, and change your garments:
3 и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.
And let us arise, and go up to Bethel; and I will make there an altar unto El, who answered me in the day of my distress, and was with me in the way which I went.
4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
And they gave unto Jacob all the strange elohim which were in their hand, and all their earrings which were in their ears; and Jacob hid them under the oak which was by Shechem.
5 След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
And they journeyed: and the terror of Elohim was upon the cities that were round about them, and they did not pursue after the sons of Jacob.
6 И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
So Jacob came to Luz, which is in the land of Canaan, that is, Bethel, he and all the people that were with him.
7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
And he built there an altar, and called the place El-beth-el: because there Elohim appeared unto him, when he fled from the face of his brother.
8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача.
But Deborah Rebekah's nurse died, and she was buried beneath Bethel under an oak: and the name of it was called Allon-bachuth.
9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
And Elohim appeared unto Jacob again, when he came out of Padan-aram, and blessed him.
10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
And Elohim said unto him, Thy name is Jacob: thy name shall not be called any more Jacob, but Israel shall be thy name: and he called his name Israel.
11 Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
And Elohim said unto him, I am El-Shaddai: be fruitful and multiply; a nation and a company of nations shall be of thee, and kings shall come out of thy loins;
12 и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
And the land which I gave Abraham and Isaac, to thee I will give it, and to thy seed after thee will I give the land.
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
And Elohim went up from him in the place where he talked with him.
14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
And Jacob set up a pillar in the place where he talked with him, even a pillar of stone: and he poured a drink offering thereon, and he poured oil thereon.
15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
And Jacob called the name of the place where Elohim spake with him, Bethel.
16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
And they journeyed from Bethel; and there was but a little way to come to Ephrath: and Rachel travailed, and she had hard labour.
17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
And it came to pass, when she was in hard labour, that the midwife said unto her, Fear not; thou shalt have this son also.
18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин.
And it came to pass, as her soul was in departing, (for she died) that she called his name Ben-oni: but his father called him Benjamin.
19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
And Rachel died, and was buried in the way to Ephrath, which is Bethlehem.
20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
And Jacob set a pillar upon her grave: that is the pillar of Rachel's grave unto this day.
21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
And Israel journeyed, and spread his tent beyond the tower of Edar.
22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:
And it came to pass, when Israel dwelt in that land, that Reuben went and lay with Bilhah his father's concubine: and Israel heard it. Now the sons of Jacob were twelve:
23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
The sons of Leah; Reuben, Jacob's firstborn, and Simeon, and Levi, and Judah, and Issachar, and Zebulun:
24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
The sons of Rachel; Joseph, and Benjamin:
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
And the sons of Bilhah, Rachel's handmaid; Dan, and Naphtali:
26 и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
And the sons of Zilpah, Leah's handmaid; Gad, and Asher: these are the sons of Jacob, which were born to him in Padan-aram.
27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
And Jacob came unto Isaac his father unto Mamre, unto the city of Arbah, which is Hebron, where Abraham and Isaac sojourned.
28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
And the days of Isaac were an hundred and fourscore years.
29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
And Isaac gave up the ghost, and died, and was gathered unto his people, being old and full of days: and his sons Esau and Jacob buried him.
