Битие 34
1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.
Dina, dotter åt Jakob og Lea, gjekk ein gong ut og vilde sjå på droserne i landet.
2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
Og Sikem, son åt Hemor, heviten, som var hovding i landet, såg henne, og han tok henne, og låg med henne, og tok æra hennar.
3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
Og hugen hans stod til Dina, dotter åt Jakob; for han hadde fenge henne kjær. Og han tala blidt til gjenta og hugga henne.
4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
Sidan tala Sikem til Hemor, far sin, og sagde: «Lat meg få den møyi til kona!»
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
Og Jakob fekk høyra at han hadde skjemt ut Dina, dotter hans. Men sønerne hans var med buskapen utpå marki, og Jakob tagde med det, til dei kom heim att.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
Men Hemor, far hans Sikem, gjekk ut til Jakob og vilde tala med honom.
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
Sønerne hans Jakob kom heim frå marki, då dei fekk høyra dette. Og det gjorde kararne ilt, og dei var ovleg harme. For han hadde fare skamleg åt mot Israel, med di han hadde lege hjå dotter hans Jakob; slikt skulde aldri henda!
8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
Då tala Hemor med deim og sagde: «Sikem, son min, hev huglagt dotter dykkar; kjære væne, lat honom få henne til kona!
9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
Lat oss gifta borni våre i hop: gjev oss døtterne dykkar, og tak de våre døtter.
10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
Og gjev dykk so til hjå oss. De hev heile landet fyre dykk. De kann få bu her, og fara fritt kring i landet og få dykk eigedomar her.»
11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
Og Sikem sagde med far hennar og brørne hennar: «Kunde eg berre få gjort dykk blide på meg! Det de krev av meg, skal de få.
12 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
Krev so mykje de vil av meg i festarfe og i benkjargåva! Eg skal gjeva det de vil hava, berre eg fær møyi til kona!»
13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
Men sønerne hans Jakob svara Sikem og Hemor, far hans, med svikfulle ord, for di han hadde skjemt ut Dina, syster deira.
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
«Me kann ikkje gjera det, » sagde dei, «og gjeva syster vår til ein mann som hev huvehold; det vilde vera ei vanæra for oss.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
Berre på det vilkåret kann me laga oss etter dykk, at de vert liksom me, og alle karar hjå dykk vert umskorne.
16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
Då skal me gjeva dykk døtterne våre, og taka dykkar døtter til konor, og bu hjå dykk, so me vert eitt folk.
17 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
Men vil de ikkje lyda oss og lata dykk umskjera, so tek me syster vår, og fer burt.»
18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
Og dei tykte vel um ordi deira, både Hemor og Sikem, son hans Hemor.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
Og sveinen drygde ikkje, men gjorde dette. For han heldt av dotter hans Jakob, og han var den gjævaste i heile ætti si.
20 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
So møtte Hemor og Sikem, son hans, til tings i byen sin, og dei tala til bymennerne og sagde:
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
«Desse mennerne vil gjerne vera vener med oss. Dei vil gjeva seg til her og fara kring i landet, og de veit at landet er vidt nok åt deim til alle kantar. Me skal taka døtterne deira til konor, og gjeva deim våre døtter.
22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
Men berre på eitt vilkår vil dei laga seg etter oss og bu hjå oss, so me vert eitt folk, og det er at alle karar hjå oss vert umskorne, som dei er sjølve.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
Buskapen deira og godset deira og klyvdyri deira, vert ikkje alt det vårt, når me berre lagar oss etter deim, so dei gjev seg til hjå oss?»
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
Og dei lydde Hemor og Sikem, son hans, alle som åtte heime der i byen; og alle karar, dei som åtte heime der i byen, vart umskorne.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
So hende det den tridje dagen, då dei var sjuke av verken, at tvo av sønerne hans Jakob, Simeon og Levi, sambrørne hennar Dina, tok sverdi sine, og storma inn i byen, medan folki var trygge, og drap alle karar.
26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
Og dei hogg ned Hemor og Sikem, son hans, med kvasse sverd, og tok Dina ut or huset hans Sikem, og drog burt.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
Sønerne hans Jakob kom yver deim som falne var, og herja byen, for di dei hadde skjemt ut syster deira.
28 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;
Dei tok sauerne og nauti deira og asni deira, både det som var i byen og det som var på marki.
29 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.
Og alt godset deira og alle borni og kvendi deira rana dei og drog av med, og alt som i husi var.
30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
Då sagde Jakob med Simeon og Levi: «De hev gjort meg ei stor sorg! De veld at eg fær eit uord på meg hjå landslyden, kananitarne og perizitarne. Me er då berre ein liten flokk, og samlar dei seg imot meg, so kjem dei til å slå meg i hel, og tyna både meg og mitt hus.»
31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
«Skulde han fara åt med syster vår som med ei skjøkja?» sagde dei.
