Битие 34
1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.
egressa est autem Dina filia Liae ut videret mulieres regionis illius
2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
quam cum vidisset Sychem filius Emor Evei princeps terrae illius adamavit et rapuit et dormivit cum illa vi opprimens virginem
3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
et conglutinata est anima eius cum ea tristemque blanditiis delinivit
4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
et pergens ad Emor patrem suum accipe mihi inquit puellam hanc coniugem
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
quod cum audisset Iacob absentibus filiis et in pastu occupatis pecorum siluit donec redirent
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
egresso autem Emor patre Sychem ut loqueretur ad Iacob
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
ecce filii eius veniebant de agro auditoque quod acciderat irati sunt valde eo quod foedam rem esset operatus in Israhel et violata filia Iacob rem inlicitam perpetrasset
8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
locutus est itaque Emor ad eos Sychem filii mei adhesit anima filiae vestrae date eam illi uxorem
9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
et iungamus vicissim conubia filias vestras tradite nobis et filias nostras accipite
10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
et habitate nobiscum terra in potestate vestra est exercete negotiamini et possidete eam
11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
sed et Sychem ad patrem et ad fratres eius ait inveniam gratiam coram vobis et quaecumque statueritis dabo
12 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
augete dotem munera postulate libens tribuam quod petieritis tantum date mihi puellam hanc uxorem
13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
responderunt filii Iacob Sychem et patri eius in dolo saevientes ob stuprum sororis
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
non possumus facere quod petitis nec dare sororem nostram homini incircumciso quod inlicitum et nefarium est apud nos
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
sed in hoc valebimus foederari si esse volueritis nostri similes et circumcidatur in vobis omne masculini sexus
16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
tunc dabimus et accipiemus mutuo filias nostras ac vestras et habitabimus vobiscum erimusque unus populus
17 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
sin autem circumcidi nolueritis tollemus filiam nostram et recedemus
18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
placuit oblatio eorum Emor et Sychem filio eius
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
nec distulit adulescens quin statim quod petebatur expleret amabat enim puellam valde et ipse erat inclitus in omni domo patris sui
20 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
ingressique portam urbis locuti sunt populo
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
viri isti pacifici sunt et volunt habitare nobiscum negotientur in terra et exerceant eam quae spatiosa et lata cultoribus indiget filias eorum accipiemus uxores et nostras illis dabimus
22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
unum est quod differtur tantum bonum si circumcidamus masculos nostros ritum gentis imitantes
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
et substantia eorum et pecora et cuncta quae possident nostra erunt tantum in hoc adquiescamus et habitantes simul unum efficiemus populum
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
adsensi sunt omnes circumcisis cunctis maribus
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
et ecce die tertio quando gravissimus vulnerum dolor est arreptis duo Iacob filii Symeon et Levi fratres Dinae gladiis ingressi sunt urbem confidenter interfectisque omnibus masculis
26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
Emor et Sychem pariter necaverunt tollentes Dinam de domo Sychem sororem suam
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
quibus egressis inruerunt super occisos ceteri filii Iacob et depopulati sunt urbem in ultionem stupri
28 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;
oves eorum et armenta et asinos cunctaque vastantes quae in domibus et in agris erant
29 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.
parvulos quoque et uxores eorum duxere captivas
30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
quibus patratis audacter Iacob dixit ad Symeon et Levi turbastis me et odiosum fecistis Chananeis et Ferezeis habitatoribus terrae huius nos pauci sumus illi congregati percutient me et delebor ego et domus mea
31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
responderunt numquid ut scorto abuti debuere sorore nostra
