Битие 34
1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.
Chiengʼ moro Dina, nyar Jakobo mane Lea onywolone nodhi limo nyi pinyno.
2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
Kane Shekem wuod Hamor ja-Hivi ma jatend gwengʼno, nonene, nomake moterore kode.
3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
Chunye nokete kuom Dina nyar Jakobo omiyo nohere kendo nowuoyo kode gi ngʼwono mathoth.
4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
Kendo Shekem nowacho ni wuon mare Hamor niya, “Nyuomna nyakoni obed chiega.”
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
Kane Jakobo owinjo ni Dina nyare osedwany to ne ok owacho gimoro nyaka yawuote noduogo dala koa kwayo jambe.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
Eka Hamor ma wuon Shekem nodhi mowuoyo gi Jakobo.
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
Kane yawuot Jakobo owinjo gima nosetimore, negidwogo dala mapiyo nono ka gia kuonde mag kwath. Igi nowangʼ ahinya kendo negikuyo, nikech tim anjawo mane Shekem osetimo ni Dina nyamin-gi e piny Israel, tim mamono ma ok owinjore.
8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
To Hamor nowacho ne Jakobo niya, “Wuoda Shekem chunye oseketo kuom nyari. Asayi yie ichiw nyari obed jaod Shekem.
9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
Wakend nyiu to un bende ukend nyiwa.
10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
Unyalo dak e dierwa; pinyni en maru dagieuru, timeuru ohala kendo uyudieuru giu uwegi.”
11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
Eka Shekem nowacho ne wuon Dina kod owete Dina niya, “timnauru ngʼwono kendo abiro miyou gimoro amora ma ukwayo.”
12 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
Nyisauru gik ma onego anyuomnu kata ma onego amiu kaka uhero, kendo abiro chulou gimoro amora ma ukwaya ka uyie miye nyaminu.
13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
Yawuot Jakobo nodwoko Shekem gi Hamor wuon mare ka giwuondore nikech Shekem nosedwanyo Dina nyamin-gi.
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
Negiwachonegi niya, “Ok wanyal timo gima kamano; ok wanyal chiwo nyaminwa ne ngʼama ok oter nyangu, mano dibed wichkuot ne wan.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
Wabiro yienu mana ka utimo gimoro achielni: mondo ubed kaka wan ka utero yawuotu duto nyangu.
16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
Eka wabiro miyou nyiwa kendo wan bende wabiro kawo nyiu. Wabiro dak kodu kendo wabiro bedo oganda achiel.
17 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
To ka ok unyal yie mondo oteru nyangu to wabiro kawo nyaminwa mi wadhigo.”
18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
Gima negiwachono nonenore maber ne Hamor kod wuode Shekem.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
Omiyo Shekem mane omi duongʼ e od wuon-gi, ne ok odeko timo gima ne yawuot Jakobo owacho, nikech nomor gi Dina nyar Jakobo.
20 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
Kuom mano Hamor gi wuode Shekem nodhi e dhoranga dalagi mondo giwuo gi jothurgi.
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
Negiwachonegi niya, “Jogi gin osiepewa. We gidag e pinywa kendo gilokie; pinywani duongʼ moromogi. Wanyalo kendo nyigi kendo gin bende ginyalo kendo nyiwa.
22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
Ok ginyal yie dak kodwa mondo wabed oganda achiel kodgi makmana ka chwo duto oter nyangu mana kaka gin.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
Donge kwethgi, gi gigegi kod jambgi duto biro bedo mawa? Omiyo ka wayie timo kamano eka giniyie dak kodwa.”
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
Ji duto mane odhi e dhoranga dala noyie gi Hamor kod Shekem wuode kendo chwo duto mane ni e dalano noter nyangu.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
Bangʼ ndalo adek kane pod gin kod rem, yawuot Jakobo ariyo, Simeon kod Lawi mowete Dina, nokawo gigegi mag lweny mi gidonjo e dala jogo apoya kendo ginego joma chwo duto.
26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
Neginego Hamor gi Shekem wuode, eka negigolo Dina e od Shekem mi giago.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
Yawuot Jakobo mamoko nomonjo joma ne owetegi osenego mi giyako dala maduongʼni nikech jogo nosekuodo wi nyamin-gi.
28 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;
Negipeyo kwethgi gi dhogi gi pundegi kod gigegi duto mane ni e dala kod mago mane ni oko e pap.
29 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.
Negikawo mwandugi duto, mondgi duto, nyithindgi duto kod gik moko duto mane ni e udi.
30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
Eka Jakobo nowacho ne Simeon gi Lawi niya, “Usekelona chandruok maduongʼ ka umiya nying marach e kind jo-Kanaan kod jo-Perizi, ma weg pinyni. Wan ji manok, kendo kagiriworenwa mondo giked kodwa e lweny, to an kod oda ibiro tieka.”
31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
To negidwoko wuon-gi niya, “Bende en gima ber mondo timne nyaminwa tim marach mane otimne cha?”
