Битие 34
1 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя.
Leah mah Jakob han sak pae ih canu Dinah loe to prae thung ih nongpatanawk khaeah paqaih hanah caeh.
2 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
To prae ukkung, Hiv acaeng Hanor capa, Shekem mah anih to hnuk naah, anih to naeh moe, iih haih pacoengah amhnongsak.
3 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й.
Anih loe poekhaih palungthin boih Jakob canu Dinah hanah paek, nongpata to a palung khruek pongah, lok kanaem ta hoiah anih to paroi.
4 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена.
Shekem mah ampa Hamor khaeah, Hae nongpata hae ka zu ah na la pae ah, tiah a naa.
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
A canu Dinah to Shekem mah iih haih boeh, tito Jakob mah thaih, a caanawk loe lawk ah maitaw toep o; Jakob loe nihcae angzo ai karoek to lok apae ai ah anghngai duem.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него.
To naah Shekem ampa Hamor loe lokthuih hanah, Jakob khaeah caeh.
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане.
Jakob ih caanawk mah to tamthang to thaih o naah, im ah amlaem o roep; Shekem loe Israel kaminawk salakah kahoih ai hmuen hoi sak koi ai hmuen ah kaom, Jakob ih canu Dinah to iih haih moeng boeh pongah, nihcae loe palungnat khue khawt ai ah, palung a phui o parai.
8 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
Toe Hamor mah nihcae khaeah, Ka capa Shekem mah na canu hae palung khruek boeh; anih han zu ah na paek halat ah.
9 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.
Kaicae hoi zu sava ah om si, na canunawk to na paek oh loe, nangcae doeh kaicae tanuh hae la o toeng ah.
10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
Kaicae khaeah khosah oh, hae prae hae nangcae han kang paongh pae; a thungah khosah oh loe, hmuenmaenawk doeh zaw oh; a thung ih hmuennawk to toep oh, tiah a naa.
11 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам.
To pacoengah Shekem mah Dinah ih ampa hoi nawkamyanawk khaeah, Hae hmuen pongah na tahmen o raeh, nang hnik o ih hmuen boih kang paek han.
12 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена.
Avang hoi tangqum loe nazetto doeh pop nasoe, nang hnik o zetto kang paek han hmang, nongpata hae mah ka zu ah na paek oh, tiah a naa.
13 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки:
Anih mah nihcae ih tanuh Dinah to zae haih boeh pongah, Jakob ih caanawk mah Shekem hoi ampa Hamor to aling o;
14 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас.
nihcae mah nihnik khaeah, Tangzat hin aat ai kaminawk khaeah, to baktih hmuen to ka sah o thai mak ai; to baktih hmuen loe kaicae han azat kathok hmuen ah ni oh;
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
toe kaicae baktih toengah, nangcae thung ih nongpa boih tangzat hin na aah o nahaeloe, na thuih ih lok to kang tapom pae o han;
16 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
to pacoengah ni kaicae ih canunawk to kang paek o moe, nangcae ih canunawk doeh ka la o toeng tih; nangcae hoi nawnto ka om o ueloe, acaeng maeto ah om tih.
17 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
Toe kang thuih o ih baktih toengah, tangzat hin aah han na koeh o ai nahaeloe, ka canu to ka lak o moe, ka caeh o han boeh, tiah a naa o.
18 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема.
To tiah a thuih o ih lok to Hamor hoi a capa Shekem mah palung due hoi.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
To thendoeng loe ampa imthung ah khingya o koek ih thendoeng ah oh moe, Jakob ih canu to koeh khruek pongah, nihcae mah thuih ih lok to aek ai.
20 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки:
To naah Hamor hoi a capa Shekem loe to vangpui khongkha taengah caeh hoi moe, angmacae vangpui thung ih kaminawk khaeah lok a thuih pae hoi,
21 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
nihnik mah, Hae kaminawk loe angdaeh koeh kami ah oh o; aicae prae ah omsak si loe, hmuenmaenawk doeh zawsak si; khenah, nihcae han kakhawt kalen parai ahmuen doeh oh; nihcae ih canunawk to la o si loe, aicae ih canunawk doeh nihcae han paek si.
22 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват.
Toe nihcae loe tangzat aat kami ah oh o pongah, aicae doeh nihcae baktiah tangzat hin aah o naah ni, nihcae loe nangcae hoi nawnto om o thai tih.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
Nihcae ih maitawnawk, nihcae ih hmuennawk hoi moinawk loe aicae ih hmuen ah om mak ai, tiah na poek o maw? To pongah aicae mah nihcae ih lok to paroi o halat si, to tiah ni nihcae loe aicae hoi nawnto om o tih, tiah a thuih pae hoi.
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
Anih ih vangpui khongkha ah kacaeh kaminawk boih mah Hamor hoi a capa Shekem ih lok to paroi o; to pongah anih ih vangpui thungah kaom nongpanawk loe tangzat hin to aah o boih.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол.
Aahhaih ahmaa nat li haih, ni thumto naah Jakob ih caa, Dinah ih thangqoi Simeon hoi Levi loe angmah hnik ih sumsen to lak hoi moe, misahoihaih hoiah vangpui to muk hoi pacoengah nongpanawk to hum hoi boih.
26 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха.
Hamor hoi a capa Shekem to sumsen hoi a hum hoi moe, Shekem imthung ih Dinah to a lak hoi pacoengah, tacawt hoi.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
Nihcae mah a tanuh to zae o haih pongah, Jakob ih caanawk loe kadueh kaminawk khaeah caeh o moe, vangpui to phraek o.
28 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство;
Tuunawk, maitawnawk, la hrangnawk, vangpui thung kaom hmuennawk hoi lawk ah kaom hmuennawk to a lak o,
29 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите.
nihcae ih hmuennawk, nihcae ih nawktanawk hoi zunawk to naeh o boih moe, im ah kaom hmuennawk to paro pae o boih.
30 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми.
Jakob mah Simeon hoi Levi khaeah, Raihaih nang paek hoi boeh, Kanaan kaminawk hoi Periz kaminawk, hae prae ah kaom kaminawk khaeah panuet thok ah nang sak hoi boeh; aicae loe kami zetta, nihcae loe kai tuk hanah amkhueng o tih, kai na hum o ueloe, kaimah hoi ka imthung takoh doeh hum o boih tih boeh, tiah a naa.
31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
Toe nihnik mah, Anih mah ka tanuh tangzat zaw kami baktiah sak han oh maw? tiah a naa hoi.
