Битие 33
1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.
And Jacob lifted up his eyes, and looked, and, behold, Esau was coming, and with him four hundred men. And he divided the children unto Leah, and unto Rachel, and unto the two handmaids.
2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.
And he put the handmaids and their children foremost, and Leah and her children after, and Rachel and Joseph hindermost.
3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
And he himself passed over before them, and bowed himself to the ground seven times, until he came near to his brother.
4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
And Esau ran to meet him, and embraced him, and fell on his neck, and kissed him: and they wept.
5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.
And he lifted up his eyes, and saw the women and the children; and said, Who are these with thee? And he said, The children whom God hath graciously given thy servant.
6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
Then the handmaids came near, they and their children, and they bowed themselves.
7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
And Leah also and her children came near, and bowed themselves: and after came Joseph near and Rachel, and they bowed themselves.
8 Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
And he said, What meanest thou by all this company which I met? And he said, To find favor in the sight of my lord.
9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
And Esau said, I have enough, my brother; let that which thou hast be thine.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
And Jacob said, Nay, I pray thee, if now I have found favor in thy sight, then receive my present at my hand; forasmuch as I have seen thy face, as one seeth the face of God, and thou wast pleased with me.
11 Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.
Take, I pray thee, my gift that is brought to thee; because God hath dealt graciously with me, and because I have enough. And he urged him, and he took it.
12 Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
And he said, Let us take our journey, and let us go, and I will go before thee.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
And he said unto him, My lord knoweth that the children are tender, and that the flocks and herds with me have their young: and if they overdrive them one day, all the flocks will die.
14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
Let my lord, I pray thee, pass over before his servant: and I will lead on gently, according to the pace of the cattle that are before me and according to the pace of the children, until I come unto my lord unto Seir.
15 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.
And Esau said, Let me now leave with thee some of the folk that are with me. And he said, What needeth it? let me find favor in the sight of my lord.
16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.
So Esau returned that day on his way unto Seir.
17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот.
And Jacob journeyed to Succoth, and built him a house, and made booths for his cattle: therefore the name of the place is called Succoth.
18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.
And Jacob came in peace to the city of Shechem, which is in the land of Canaan, when he came from Paddan-aram; and encamped before the city.
19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.
And he bought the parcel of ground, where he had spread his tent, at the hand of the children of Hamor, Shechem’s father, for a hundred pieces of money.
20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.
And he erected there an altar, and called it El-Elohe-Israel.
