Битие 31
1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
postquam autem audivit verba filiorum Laban dicentium tulit Iacob omnia quae fuerunt patris nostri et de illius facultate ditatus factus est inclitus
2 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.
animadvertit quoque faciem Laban quod non esset erga se sicut heri et nudius tertius
3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.
maxime dicente sibi Domino revertere in terram patrum tuorum et ad generationem tuam eroque tecum
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
misit et vocavit Rahel et Liam in agrum ubi pascebat greges
5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.
dixitque eis video faciem patris vestri quod non sit erga me sicut heri et nudius tertius Deus autem patris mei fuit mecum
6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
et ipsae nostis quod totis viribus meis servierim patri vestro
7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
sed pater vester circumvenit me et mutavit mercedem meam decem vicibus et tamen non dimisit eum Deus ut noceret mihi
8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.
si quando dixit variae erunt mercedes tuae pariebant omnes oves varios fetus quando vero e contrario ait alba quaeque accipies pro mercede omnes greges alba pepererunt
9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.
tulitque Deus substantiam patris vestri et dedit mihi
10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.
postquam enim conceptus ovium tempus advenerat levavi oculos meos et vidi in somnis ascendentes mares super feminas varios et maculosos et diversorum colorum
11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.
dixitque angelus Dei ad me in somnis Iacob et ego respondi adsum
12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.
qui ait leva oculos tuos et vide universos masculos ascendentes super feminas varios respersos atque maculosos vidi enim omnia quae fecit tibi Laban
13 Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.
ego sum Deus Bethel ubi unxisti lapidem et votum vovisti mihi nunc ergo surge et egredere de terra hac revertens in terram nativitatis tuae
14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
responderunt Rahel et Lia numquid habemus residui quicquam in facultatibus et hereditate domus patris nostri
15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
nonne quasi alienas reputavit nos et vendidit comeditque pretium nostrum
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.
sed Deus tulit opes patris nostri et nobis eas tradidit ac filiis nostris unde omnia quae praecepit fac
17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.
surrexit itaque Iacob et inpositis liberis et coniugibus suis super camelos abiit
18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.
tulitque omnem substantiam et greges et quicquid in Mesopotamiam quaesierat pergens ad Isaac patrem suum in terram Chanaan
19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
eo tempore Laban ierat ad tondendas oves et Rahel furata est idola patris sui
20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.
noluitque Iacob confiteri socero quod fugeret
21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.
cumque abisset tam ipse quam omnia quae iuris eius erant et amne transmisso pergeret contra montem Galaad
22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.
nuntiatum est Laban die tertio quod fugeret Iacob
23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.
qui adsumptis fratribus suis persecutus est eum diebus septem et conprehendit in monte Galaad
24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
viditque in somnis dicentem sibi Dominum cave ne quicquam aspere loquaris contra Iacob
25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.
iamque Iacob extenderat in monte tabernaculum cum ille consecutus eum cum fratribus suis in eodem monte Galaad fixit tentorium
26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?
et dixit ad Iacob quare ita egisti ut clam me abigeres filias meas quasi captivas gladio
27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
cur ignorante me fugere voluisti nec indicare mihi ut prosequerer te cum gaudio et canticis et tympanis et cithara
28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.
non es passus ut oscularer filios meos ac filias stulte operatus es et nunc
29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
valet quidem manus mea reddere tibi malum sed Deus patris vestri heri dixit mihi cave ne loquaris cum Iacob quicquam durius
30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче, защо си откраднал боговете ми?
esto ad tuos ire cupiebas et desiderio tibi erat domus patris tui cur furatus es deos meos
31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах, понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.
respondit Iacob quod inscio te profectus sum timui ne violenter auferres filias tuas
32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).
quod autem furti arguis apud quemcumque inveneris deos tuos necetur coram fratribus nostris scrutare quicquid tuorum apud me inveneris et aufer haec dicens ignorabat quod Rahel furata esset idola
33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
ingressus itaque Laban tabernaculum Iacob et Liae et utriusque famulae non invenit cumque intrasset tentorium Rahelis
34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.
illa festinans abscondit idola subter stramen cameli et sedit desuper scrutantique omne tentorium et nihil invenienti
35 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.
ait ne irascatur dominus meus quod coram te adsurgere nequeo quia iuxta consuetudinem feminarum nunc accidit mihi sic delusa sollicitudo quaerentis est
36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?
tumensque Iacob cum iurgio ait quam ob culpam meam et ob quod peccatum sic exarsisti post me
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.
et scrutatus es omnem supellectilem meam quid invenisti de cuncta substantia domus tuae pone hic coram fratribus meis et fratribus tuis et iudicent inter me et te
38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.
idcirco viginti annis fui tecum oves tuae et caprae steriles non fuerunt arietes gregis tui non comedi
39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото, било че се открадне деня или нощя.
nec captum a bestia ostendi tibi ego damnum omne reddebam quicquid furto perierat a me exigebas
40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.
die noctuque aestu urebar et gelu fugiebat somnus ab oculis meis
41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.
sic per viginti annos in domo tua servivi tibi quattuordecim pro filiabus et sex pro gregibus tuis inmutasti quoque mercedem meam decem vicibus
42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.
nisi Deus patris mei Abraham et Timor Isaac adfuisset mihi forsitan modo nudum me dimisisses adflictionem meam et laborem manuum mearum respexit Deus et arguit te heri
43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?
respondit ei Laban filiae et filii et greges tui et omnia quae cernis mea sunt quid possum facere filiis et nepotibus meis
44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
veni ergo et ineamus foedus ut sit testimonium inter me et te
45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
tulit itaque Iacob lapidem et erexit illum in titulum
46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
dixitque fratribus suis adferte lapides qui congregantes fecerunt tumulum comederuntque super eum
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.
quem vocavit Laban tumulus Testis et Iacob acervum Testimonii uterque iuxta proprietatem linguae suae
48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад
dixitque Laban tumulus iste testis erit inter me et te hodie et idcirco appellatum est nomen eius Galaad id est tumulus Testis
49 и Масфа
intueatur Dominus et iudicet inter nos quando recesserimus a nobis
50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
si adflixeris filias meas et si introduxeris uxores alias super eas nullus sermonis nostri testis est absque Deo qui praesens respicit
51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,
dixitque rursus ad Iacob en tumulus hic et lapis quem erexi inter me et te
52 тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.
testis erit tumulus inquam iste et lapis sint in testimonio si aut ego transiero illum pergens ad te aut tu praeterieris malum mihi cogitans
53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
Deus Abraham et Deus Nahor iudicet inter nos Deus patris eorum iuravit Iacob per Timorem patris sui Isaac
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
immolatisque victimis in monte vocavit fratres suos ut ederent panem qui cum comedissent manserunt ibi
55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.
Laban vero de nocte consurgens osculatus est filios et filias suas et benedixit illis reversus in locum suum
