Битие 31

1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

And Jacob heard the words of the sons of Laban, saying, Jacob has taken all that was our father's, and of our father's property has he gotten all this glory.

2 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

And Jacob saw the countenance of Laban, and behold it was not towards him as before.

3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

And the Lord said to Jacob, Return to the land of your father, and to your family, and I will be with you.

4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

And Jacob sent and called Lea and Rachel to the plain where the flocks were.

5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

And he said to them, I see the face of your father, that it is not towards me as before, but the God of my father was with me.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

And you too know that with all my might I have served your father.

7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

But your father deceived me, and changed my wages for the ten lambs, yet God gave him not [power] to hurt me.

8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.

If he should say thus, The speckled shall be your reward, then all the cattle would bear speckled; and if he should say, The white shall be your reward, then would all the cattle bear white.

9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

So God has taken away all the cattle of your father, and given them to me.

10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

And it came to pass when the cattle conceived and were with young, that I saw with mine eyes in sleep, and behold the he-goats and the rams leaping on the sheep and the she-goats, speckled and variegated and spotted with ash-coloured spots.

11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.

And the angel of God said to me in a dream, Jacob; and I said, What is it?

12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

And he said, Look up with your eyes, and behold the he-goats and the rams leaping on the sheep and the she-goats, speckled and variegated and spotted with ash-coloured spots; for I have seen all things that Laban does to you.

13 Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

I am God that appeared to you in the place of God where you anointed a pillar to me, and vowed to me there a vow; now then arise and depart out of this land, depart into the land of your nativity, and I will be with you.

14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

And Rachel and Lea answered and said to him, Have we yet a part or inheritance in the house of our father?

15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

Are we not considered strangers by him? for he has sold us, and quite devoured our money.

16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

All the wealth and the glory which God has taken from our father, it shall be our's and our children's; now then do whatever God has said to you.

17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

And Jacob arose and took his wives and his children up on the camels;

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.

and he took away all his possessions and all his store, which he had gotten in Mesopotamia, and all that belonged to him, to depart to Isaac his father in the land of Chanaan.

19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

And Laban went to shear his sheep; and Rachel stole her father's images.

20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

And Jacob hid [the matter from] Laban the Syrian, so as not to tell him that he ran away.

21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.

And he departed himself and all that belonged to him, and passed over the river, and went into the mountain Galaad.

22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

But it was told Laban the Syrian on the third day, that Jacob was fled.

23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.

And having taken his brethren with him, he pursued after him seven days' journey, and overtook him on Mount Galaad.

24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

And God came to Laban the Syrian in sleep by night, and said to him, Take heed to yourself that you speak not at any time to Jacob evil things.

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

And Laban overtook Jacob; and Jacob pitched his tent in the mountain; and Laban stationed his brothers in the mount Galaad.

26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

And Laban said to Jacob, What have you done? therefore did you run away secretly, and pillage me, and lead away my daughters as captives taken with the sword?

27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

Whereas if you had told me, I would have sent you away with mirth, and with songs, and timbrels, and harp.

28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

And I was not counted worthy to embrace my children and my daughters; now then you have wrought foolishly.

29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

And now my hand has power to hurt you; but the God of your father spoke to me yesterday, saying, Take heed to yourself that you speak not evil words to Jacob.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче, защо си откраднал боговете ми?

Now then go on your way, for you have earnestly desired to depart to the house of your father; therefore have you stolen my gods?

31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах, понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.

And Jacob answered and said to Laban, Because I was afraid; for I said, Lest at any time you should take away your daughters from me, and all my possessions.

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

And Jacob said, With whoever you shall find your gods, he shall not live in the presence of our brethren; take notice of what I have of your property, and take it; and he observed nothing with him, but Jacob knew not that his wife Rachel had stolen them.

33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

And Laban went in and searched in the house of Lea, and found [them] not; and he went out of the house of Lea, and searched in the house of Jacob, and in the house of the two maidservants, and found them not; and he went also into the house of Rachel.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

And Rachel took the idols, and cast them amongst the camel's packs, and sat upon them.

35 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.

And she said to her father, Be not indignant, Sir; I can’t rise up before you, for it is with me according to the manner of women. Laban searched in all the house, and found not the images.

36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

And Jacob was angry, and strove with Laban; and Jacob answered and said to Laban, What is my injustice, and what my sin, that you have pursued after me,

37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.

and that you have searched all the furniture of my house? what have you found of all the furniture of your house? set it here between your relations and my relations, and let them decide between us two.

38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

These twenty years have I been with you; your sheep, and your she-goats have not failed in bearing; I devoured not the rams of your cattle.

39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото, било че се открадне деня или нощя.

That which was taken of beasts I brought not to you; I made good of myself the thefts of the day, and the thefts of the night.

40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.

I was parched with heat by day, and [chilled] with frost by night, and my sleep departed from my eyes.

41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.

These twenty years have I been in your house; I served you fourteen years for your two daughters, and six years amongst your sheep, and you did falsely rate my wages for ten lambs.

42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

Unless I had the God of my father Abraam, and the fear of Isaac, now you would have sent me away empty; God saw my humiliation, and the labour of my hands, and rebuked you yesterday.

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

And Laban answered and said to Jacob, The daughters are my daughters, and the sons my sons, and the cattle are my cattle, and all things which you see are mine, and [the property] of my daughters; what shall I do to them today, or their children which they bore?

44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

Now then come, let me make a covenant, both I and you, and it shall be for a witness between me and you; and he said to him, Behold, there is no one with us; behold, God is witness between me and you.

45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

And Jacob having taken a stone, set it up for a pillar.

46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

And Jacob said to his brethren, Gather stones; and they gathered stones and made a heap, and ate there upon the heap; and Laban said to him, This heap witnesses between me and you today.

47 Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.

And Laban called it, the Heap of Testimony; and Jacob called it, the Witness Heap.

48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад

And Laban said to Jacob, Behold this heap, and the pillar, which I have set between me and you; this heap witnesses, and this pillar witnesses; therefore its name was called, the Heap witnesses.

49 и Масфа

And the vision of which he said—Let God look to it between me and you, because we are about to depart from each other, —

50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

If you shall humble my daughters, if you should take wives in addition to my daughters, see, there is no one with us looking on. God [is] witness between me and you.

51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

And Laban said to Jacob, Behold, this heap, and this pillar are a witness.

52 тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

For if I should not cross over to you, neither should you cross over to me, for mischief beyond this heap and this pillar.

53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

The God of Abraam and the God of Nachor judge between us; and Jacob swore by the Fear of his father Isaac.

54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

And he offered a sacrifice in the mountain, and called his brethren, and they ate and drank, and slept in the mountain.

55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

And Laban rose up in the morning, and kissed his sons and his daughters, and blessed them; and Laban having turned back, departed to his place.